50. Влог. Залог.

1. Влог /depositium/. Влогът бил договор, по силата на който едната страна – влогодател , предавала на другата – влогоприемател, една движима вещ за определено време за безвъзмездно пазене, като влогоприемателят се задължавал да върне същата вещ в определения срок или при поискване.
Влогът бил реален договор- осъществявал се при предаване на вещта. Влогодател по договора можел да бъде не само собственикът, а всеки който имал интерес от запазване на вещта – наемател, залогоприемател и т. н. Влогоприемателят не придобивал нито собоственост върху вещта, нито правото да я владее, той бил прост държател на същата. Влогът, както и залогът бил несъвършен двустранен договор. По силата на влога възниквали винаги задължения, по- голямата част от които се падали на влогоприемателя.
1.1 Задължения на влогоприемателя
А) Основоното му задължение било да пази вещта. Но той не отговарял за неиното повреждане или погиване, освен в случаите когато умишлено деяние или поради груба небрежност.
Б) Влогоприемателя трябвало да върне в определения срок или при поискване вещта заедно с всички плодове и приращения, придобити през времетраенето на договора. Влогоприемателя нямал право да си служи с вещта, която му е предоствена за пазене. Ако си служил с нея той отговарял за кражба.
1.2 Задължения на влогодателя
А) Той трябвало да обезщети влогоприемателя за всички щети, които бил понесъл при пазене на вложената вещ
Б) Влогодателят е бил длъжен също така да заплати на влогоприемателя необходимите за пазенето на вещта разноски – не само за лекуване, но и за храненото /роби, животни/. Правото на влогоприемателя да търси от влогодотеля разноските, които е направил за пазенето на вещта, а също така и вредите и загубите които е понесъл през този период са били санкциониранирани с actio depositi contraria.
1.3 Особени видове влог
А) Необходим влог (depositum miserabile) е влогът, който бил извършван по време на някое тежко бедствие. В тези случай влогодателят понякога е предоставял пазенето на вещта на случайно лице.
Б) Секвестър- влог, който има за предмет една спорна вещ. Тогава двама или повече души, изпаднали в спор относно собствеността на вещта я предоставяли на трето лице до решението на процеса. За разлика от обикновения влог секвестърът можел да има за предмет и недвижими вещи.
В) Нередовен влог (depositum irregulare). Предмет на нередовния влог били пари. Юридически той се отличава от другите видове влог по това, че той бил договор на добросъвестността. При него лихви са могли да бъдат уговаряни и без помощта на специална стипулация.
2. Залог (pignus). Залогът бил договор, по силата на който едната страна – залогодател предавала на другата страна – залогоприемател една вещ за обезпечение на едно вземане на залогоприемателя, който се задължавал след обезпечавеното му да върне вещта.
- Несъвършен двустранен договор.
Той пораждал за залогоприемателя задължението да се грижи като добър домакин за вещта и при погасаване ва вземането да върне вещта със всичките и принадлежности.
Залогодателят от своя страна бил длъжен да обезпечи залогоприемателят за всички разходи направени за вещта през време на съхраниението и.