4. Кадастрални планове. Кадастрални карти и кадастрални планове.

Земята е основно национално богатство и в същото време е средство за производство. Поради през определени периоди на историческото развитие за нея се полагат особени грижи за обработване, опазване и използване. Извършването на тези дейности налага събиране, анализиране и обобщаване на данни. Те се отнасят до вида, качеството, доходността и собствеността върху земята. От дълбока древност до днес това става чрез кадастъра. Чрез него се създават условия за рационална експлоатация на земята като редство за производство,като условия на труда и като предмет на труда. В кадастъра намира място и информация за въздействието на човека върху земята. В кадастъра, като единна информационна система, се съдържа информация по три групи въпроси: юридически, икономически и технически и геодезически.
Историческите данни показват, че кадастъра води началото си от най-древните и най-силно развити държави (Асирия,Вавилон и Египет). В Египет кадастъра е създаден,за да се възстановяват и разграничават поземлените имоти при разлива на р.Нил извън коритото й. След като реката отново се прибира в коритото си остават територии, чиито граници са заличени. Това налага създаването на система от карти и писмена документация за границите на имотите. Крачка напред в развитието на кадастъра е този, създаден по времето на Древния Рим. Тук вече се съдържат данни за местоположението, собствеността и качеството на земята. През Средните векове не съществува кадастър. В по-ново време първия кадастър е Австрийсткият селски кадастър, който става образец за създаването на кадастрални планове в цяла Европа.
Първият български нормативен акт, в който се съдържат и правила по кадастъра е приет през 1881 год. По време на турското робство кадастрални измервания и кадастрални планове са правени за отделни земи около Русе. Това е част от реформата на Мидхад паша по време на третата българска държава са приети няколко закона за кадастъра. През 1880 год. е приет Закон за кадастъра и земите на Източна Румелия. През 1908 год. е приет Закон за кадастъра и земите на Царство България. В този закон се съдържат и правила относно информацията за собствеността и за данъците върху недвижимите имоти. Той действа до 1941 год.,когато е приет Закон за кадастъра и комаса-цията на земите. През 1979 год.е приет Закон за единния кадастър на НРБ и през март 2000год. влиза в сила ЗКИР.
В кадастъра се съдържат данни на първо място за характера и предназ-начението на територията и на второ място за надморската височина и различните геофизични характеристики,за земните недра и дори за особеностите на въздушното пространство. Информацията в кадастрите се събира и съдържа на няколко типа носители: 1.графични материали и карти;2.книжа и документация и 3.цефрови означения, в които по математически метод е отразена съществуващата информация.

Кадастър.Кадастрални карти и кадастрални планове.

Нормативната основа на кадастъра се съдържа в ЗКИР, ЗУТ, Устройственият правилник на Агенцията по кадастъра. Органи по кадастъра са МС, Агенцията по кадастъра (тя е ЮЛ със седалище гр.София), служби по кадастъра в областните градове и служители по кадастъра.
Информацията на кадастъра е систематизирана в три информационни масива. Първият е Единен класификатор на административно-териториалните единици, вторият е Единен държавен регистър на стопанските субекти и на трето място е системата ЕСГРАОН. Освен това информация,която може да подпомогне кадастъра, се съдържа в регистите за държавната собстевност.
Правомощията на отделните органи по кадастъра се установяват в чл.12 за Агенцията,чл.13 за Службите по кадастъра и чл.14 за служителите по кадастъра. Поради специфичните особености на тази дейност и нейното голямо обществено значение законодателят установява правила по придобиването на правоспособност за действията по кадастъра. Предвидена е процедура, която завършва с вписване. То се извършва от изпълнителния директор на Агенцията. Отказът може да се оспори пред Министъра на регионалното раз-витие и благоустройството. Ако той отхвърли жалбата, то неговата заповед може да се оспори пред ВАС. Тук е налице отклонение то принципа,заложен в ЗАП. В този случай, за да се стигне до оспорване пред съд задължително трябва да се премине през процедура по оспорване по административен ред. Правоспособността възниква от момента на вписване в регистъра.
Законът допуска дейности по кадастъра да се извършват от недържавни правни субекти. До сега, при действието на стария закон, това извършваше само системата от държавни органи. Ново е и принципното положение, че собствениците на недвижими имоти по своя инициатива могат да възлагат изработване на скици на поземлените имоти или даже геофизични изследвания на лица, които имат правоспособност по кадастъра.
Обект на събиране на информация по кадастъра могат да бъдат позем-лени имоти, сгради в различна степен на готовност или отделни самостоятелни обекти в една сграда. ЗКИР определя поземлените имоти като части от територията на страната. Те не могат да се покриват един с друг. С кадастъра се дават очертания и на различни видове граници: 1.държавната граница; 2.граници на административно-териториалните единици; 3.землищни граници; 4.граници на територии с еднакво предназначение; 5.граници на поземлени имоти.
Създаването на кадастрални карти и кадастрални регистри е административно производство, в което участват 4 категории правни субекти: 1.държа-вни органи; 2.лица с правоспособност по кадастъра; 3.собственици на имоти и 4.носители на ограничени вещни права. След извършването на необходи-мите дейстивя се стига до одобряване с акт на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. След това се уведомяват съответните органи на Ми-нистерство на правосъдието. Това става по реда,предвиден в чл.46 е следва-щите от ЗКИР.
Съществува задължение за поддържане на кадастъра.