47. Основни и допълнителни елементи на договора.

1. Основни елементи
1.1.Съгласие

- Онзи елемент, който отличавал договорите от другите източници на облигационните отношения – квазиконтрактите, деликтите и квазиделиктите. То може да се дефинира като съгласуване волите на страните върху предмета на облигационното правоотношение.
Обхваща два елемента: предложение и приемане (съгласие има когато предложението на кредитора или длъжника бъде прието от другата страна).
Предложението може да устно или писмено, може да е отправено към определен правен субект или към неопределен брой лица.
Приемането е свързано с волеизявлението в определена форма (при реалните договори приемането се свързвало с извършването на престация). При договорите между отсъстващи предаването на волеизявления се извършва чрез писмо (известител), не може да го промени.

- Пороци на съгласието: Когато волята на договарящите била засегната от грешка, или изтръгната чрез насилие се поставя въпроса за обезсилване на договора поради опорочаването му. Опорочаването може да доведе до нищожност (при грешка – не поражда правни последици) или само до унищожаване на договора (насилие, измама – последиците могат да бъдат отменени с преторското право).
*Грешка: невярна представа за действителността. Видове:
1) грешка относно естеството на договора – налице е когато една от страните иска да сключи определен договор, а другата – друг;
2) грешка относно предмета – тогава, когато едната страна смятала, че договаря за определен предмет;
3) грешка относно субстанцията, материята на предмета на договора – ако считаш посребрена ваз за сребърна;
4) грешка относно личността на контрахената - изключва съгласието и прави договора недействителен.
*Измама (dolus) – хитрост, излъгване, уловка, употребени от единия договорител по отношение на другия, за да го накарат да даде своето съгласие за склюване на договора. Съществувала стипулация de dolo – договарящите обещават да заплатят при измама, по-късно се създал actio doli – субсидиарен иск, който се давал от магистрата за 1 година от деня, в който била разкрита измамата; exceptio doli – потърпевшият можел да парализира винаги иска на противната страна.
*Насилие (vis, metus) – Има два вида:
1) физическо насилие vis (оковаване във вериги, затваряне в затвор)
2) психическа принуда metus (заплаха срещу живота, честта или свободата).
- Санкциите срещу насилието били създадени от претора с помощта на преторския едикт. Потърпевшият можел да изиска restitutio in integrum – възстановяване на нещата в предишното им положение, или четворна стойност на претърпяна щета.

1.2.Представителство
– Има случаи когато договор трябва да се сключи за друго, трето лице. Сключването на договора може да стане по два начина:
1) косвено представителство – настойникът (пълномощникът) да сключи договор от свое име и след това да прехвърли породените от договора права и задължения на малолетния, упълномощителя
2) пряко представителство – настойникът, пълномощникът да сключи договора от името на малолетния, упълномощителя, така че правата и задълженията по договора да се породят направо в имуществото на последните.
- Римското право познава само косвеното представителство. Отстъпки били направени: Когато римския робовладелец направи някого от робите/ подвластните си капитан на кораб или управител на предприятие, той отговарял неограничено за сключваните от роба сделки.

2. Случайни елементи на договора
– условие и срок – са такива елементи, които не винаги са налице в даден договор.

2.1.Срок (dies) – бъдещо сигурно събитие, в зависимост от което се поставяло изпълнението на породеното от договора право или неговото погасяване. Видове:
- определен (dies certus) и неопределен (dies incertus).
- уговорени в полза на кредитора, срокове в полза на длъжника и срокове в полза на двете страни.
- прекратителни (зависи погасяването на вземането) и отлагателни (отлага изпълнението на вземането).

2.2.Условие - бъдещо несигурно събитие, от което зависело пораждането или прекратяването на правните последици на договора; трябва да е бъдещо, несигурно, възможно и позволено. Видове:
1) произволни (потестативни) – сбъдването зависи от волята на длъжника и случайни (казуелни) – зависи от случайността.
2) oтлагателни (зависи пораждането на права и задължения на договора; признато от класическото римско право) и прекратителни (зависи от погасяването на правни последици). -

- Действие на условието: Отлагателно обусловеният договор преди настъпване на условието не пораждал уговорените правни последици. Условното право било наследимо и може да се новира. Договора, сключен под прекратително условие, пораждал всичките си правни последици от момента на своето сключване. Неговото прекратяване е поставено в зависимост от едно отлагателно условие. Сбъдването на това условие означавало, че договорът се разваля, както и правните последици; несбъдването на условието означава, че правните последици се запазат, така като че ли условие не е имало.