46. Класификация на договорите в римското частно право.

>> Формални договори

- Заем (nexum) – извършва се, чрез предаване на определено количество бронз от кредитора на длъжника, при спазване на определена солонелна формула в присъствието на 5 души свидетели пълнолетни римски граждани и един везномерец.

- Стипулация – акт на религиозно обвързване , сключвала се също при спазването на определена тържествена формула- “Спондираш ли?”, “Спондирам!”

>> Консенсуални договори (negotia bonae fidei - договори на добросъвестността)

- Покупко- продажба, наем, мандат, дружеството се сключвали със съгласието на страните. Страните могли да изразяват своята воля да се обвържат юридически по начин, какъвто намерят за добре. Съгласието им било напълно достатъчно, за да породи исканото от тях облигационно отношение.

>> Реални договори
- Обикновеният заем, заемът за послужване, влогът, залогът. При залогът било необходимо не само съгласие, а и предаването на веща, предмет на договора.

>> Ненаименувани договори
- договори по силата, на които била извършена една престация с оглед получаването на друга насрещна престация.

>> Преторски пактове
- санкционирали конститутът, чрез който се постигала отсрочка на едно съществуващо задължение, доброволната клетва, чрезз която страните решавали един съществуващ спор, рецептумът и др.