43. Невиновна невъзможност за изпълнение. Непреодолима сила. Случайно събитие.

Когато облигационното отношение не се изпълни, се поставя въпросът доколко и как е отговорен длъжникът.
- когато на падежа на изпълнението на задължението било невъзможно то да се извърши, се говори за неизпълнение;
- когато на падежа изпълнението не е извършено, въпреки че е възможно, говорим за забава.

1) Отговороността при неизпълнение
- в Древното римско право:
не е имало значение поради каква причина не е извършено изпълението; същевременно длъжникът отговарял единствено за своите действия, а не и за своите бездействие;
- в класическото римско право:
длъжникът трябвало да направи всичко необходимо, за да извърши изпълнението и да не прави нищо, което би го осуетило; ако той действал съзнателно в противоречие на тези изисквания, говорим за злоумисъл и поражда отговорност;
имало и случаи на небрежност, като отговорността за нея била изградена с оглед на особеностите на конкретните договори.
- при Юстиниановото право:
се различавали две форми на вина:
> умисъл
> небрежност (видове: груба, абстрактна лека и конкретна лека).

2) Случайно събитие
Развитието на отговорността за неизпълнение на задължението не е вървяло само по линия на виновната отговорност, била тя и до някаква степен. Когато погиването на вещта било следствие от независещи от длъжника обстоятелства (например кражба), говорим за случайно събитие.
При случайното събитие длъжникът се освобождавал от отговорност само при погиване на вещта поради такава стихия или напаст, която не можела да бъде предотвратена с обикновените човешки сили. Тя се означавала с термина vis maior - пожар, земетресение, корабокрушение, разбойническо нападение и т.н.