32. Правен режим на акцизиге.

Закон за акцизите и данъчните складове. Акциза е косвен но не многофазен данък, който се събира еднократно.
Субекти – производство или внос.
Обекти – видовете акцизни стоки – алкохол, тютюн, кафе, МПС.
Акциза е данък върху луксозни и вредни за здравето стоки, но на практика те са най-потребимите стоки.

Чл. 2. На облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия;
3. енергийните продукти;
4. кафето и екстрактите от кафе;
5. автомобилите.

Чл. 3. Данъчнозадължени лица са:
1. лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица;
2. лицата, за които е възникнало задължение по Закона за митниците по отношение на акцизни стоки;
3. лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз;
4. освободените от акциз крайни потребители.
Възникване на задължение за заплащане на акциз
Чл. 19. (1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз при тяхното производство на територията на страната или при внасянето им на тази територия, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз.
(2) Внасянето на акцизни стоки означава въвеждането им на митническата територия на страната по смисъла на Закона за митниците.
(3) Независимо от ал. 2, когато с въвеждането им на митническата територия на страната стоките са поставени под митнически режим, внасянето им се смята за осъществено, когато те придобият митнически статут на местни стоки.

Чл. 20. (1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.
(2) Освобождаване за потребление е:
1. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз;
2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
5. внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;
6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол;
7. изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание;
8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз;
9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз.
(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.
Чл. 28. Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:
1. за бирата - количеството хектолитри за градусите Плато;
2. за виното - количеството хектолитри завършен продукт;
3. за другите ферментирали напитки - количеството хектолитри завършен продукт;
4. за междинните продукти - количеството хектолитри завършен продукт;
5. за етиловия алкохол - количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С;
6. за бензина, газьола и керосина - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С;
7. за тежкото гориво и втечнения нефтен газ (LPG) - количеството тежко гориво и втечнен нефтен газ (LPG), измерени в тонове;
8. за природния газ - топлотворна способност, измерена в гигаджаули;
9. за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто - количеството, измерено в килограми;
10. за пурите и пуретите - количеството късове;
11. за биодизел - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С.

Чл. 29. (1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз - продажната цена.
(2) Акцизът върху тютюна за пушене (за лула и цигари) се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството килограми, а за пропорционалния акциз - продажната цена.
(3) Продажната цена по ал. 1 и 2 е:
1. определената от Министерския съвет, съответно регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 - 5, 8 и 9;
2. изписаната върху бандерола - в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6 и 7;

Чл. 30. Данъчната основа за автомобилите е, както следва:
1. за употребяваните автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя;
2. за новите автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя за разликата над 120 киловата (kW) по системата DIN, съответно за разликата над 126 киловата (kW) по системата SAE.

Акцизна ставка
Чл. 31. Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:
1. за бира - 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато;
2. за вино - 0 лв. за 1 хектолитър и т.н.

Чл. 32. (1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:
1. за оловосъдържащ бензин - 670 лв. за 1000 литра;
2. за безоловен бензин - 530 лв. за 1000 литра и т.н.

Чл. 33. (1) Акцизните ставки върху горивата, използвани за отопление и битови нужди, са, както следва:
1. за газьол с кодове - 50 лв. за 1000 литра;
2. за тежки горива - 25 лв. за 1000 кг;

Чл. 36. Акцизната ставка за кафето е, както следва:
1. за кафе печено всички видове - 1,00 лв. за 1 кг;
2. за кафе сурово (непечено) всички видове - 0,70 лв. за 1 кг;
3. за екстракти от кафе - 1,50 лв. за 1 кг;

Чл. 39. Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз - 15 лв. на 1000 къса;
2. на пропорционалния акциз - 48 на сто от продажната цена.

Чл. 40. (1) Акцизната ставка за употребяваните автомобили е, както следва:
1. за автомобили с мощност на двигателя над 120 kW до 150 kW по DIN - 35 лв. за 1 kW;
2. за автомобили с мощност на двигателя над 150 kW по системата DIN - 60 лв. за 1 kW;
(2) Акцизната ставка за новите автомобили е:
1. седемстотин лева + 90 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN;
2. седемстотин лева + 85,71 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.

Определяне и заплащане на акциза
Чл. 41. Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.
Чл. 42. В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 43. (1) Извън случаите по чл. 42, акцизът се начислява от лицензирания складодържател или регистрираното лице на датата, на която е станал дължим, с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.
(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.
(5) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на прекратяването им.

Чл. 44. (1) Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет,
(2) Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника.
(3) Акцизът се смята за внесен в републиканския бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1.
(4) Когато акцизът не е внесен в републиканския бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.
(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 45. (1) При влизане в сила на нов размер на акцизната ставка лицата по чл. 64, ал. 1 и 2 декларират наличните количества тютюневи изделия и алкохолни напитки с код по КН 2208, облепени с бандерол, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) За наличните количества по ал. 1 се извършва допълнително облагане, като допълнително дължимият акциз се внася в сроковете по чл. 44.

Чл. 46. (1) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство на територията на страната или при внасянето им на тази територия.
(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:
1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;
2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
3. движението на акцизни стоки.
(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.

Лицензиране
Чл. 47. Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон - в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. - в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение на данъчното или митническото законодателство;
6. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
7. разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона;
8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.

Чл. 48. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция "Митници", което съдържа:
1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;
2. вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или складират;
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. удостоверение за актуално съдебно състояние;
2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "а", а ако лицата не са български граждани - декларация;
3. декларация за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "б";
4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. декларации за обстоятелствата по чл. 47, т. 5;
6. лиценз,
7. документ за собственост или договор за наем на помещенията на данъчния склад;
8. скица на недвижимия имот;
9. план на помещенията на данъчния склад;
10. годишните финансови отчети за предходните три години,
(3) С едно заявление може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

Чл. 49. (1) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.
(2) В срока, определен по ал. 1, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 1 отказва искания лиценз.
(3) След отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по искането в срок до два месеца от датата на подаването му.

Чл. 50. (1) В срока по чл. 49, ал. 3 директорът на Агенция "Митници" издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.
(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.
(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на лиценз.


Чл. 51. (1) Лицензът съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
3. идентификационния номер на данъчния склад;
4. фактическите и правните основания за издаването му;
5. фирмата, седалището и адреса на управление, БУЛСТАТ и данъчния номер на лицензирания складодържател;
6. адреса на данъчния склад;
7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки;
8. вида и размера на обезпечението;
9. трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват придружителните административни документи;
10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.

Чл. 52. Лицензираният складодържател е длъжен да:
1. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;
2. уведомява митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;
3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;
4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;
5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.

Чл. 53. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:
1. при прекратяване на юридическото лице или при смърт на физическото лице - едноличен търговец;
2. по писмено искане от лицензирания складодържател;
3. при отнемане на лиценза.
(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:
1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или
2. в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.
(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 54. (1) В Агенция "Митници" се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.
(2) Регистърът съдържа:
1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;
2. идентификационен номер на данъчния склад;
3. наименование, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер на лицензирания складодържател;
4. адрес на данъчния склад;
5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;
6. дата на издаване на лиценза;
7. дата на прекратяване действието на лиценза.
(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.
(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55. Всеки лицензиран складодържател има право да получава информация от регистрите по чл. 24, ал. 5 и чл. 54 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители
Чл. 56. (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:
1. специализираните малки обекти за дестилиране;
2. обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.
(2) За регистрираните обекти по ал. 1 Агенция "Митници" води регистър, който съдържа следната информация:
1. идентификационен номер на обекта;
2. наименование, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер на лицето;
3. адрес на обекта;
4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани;
5. дата на регистрация;
6. дата на прекратяване на регистрацията.
(3) Формата на регистъра по ал. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 57. (1) Собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат само несвързани лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите.
(2) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:
1. оригинал или нотариално заверено копие на решението за съдебна регистрация и на удостоверението за актуално съдебно състояние;
2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем и техническото средство за измерване на произведеното количество и алкохолно съдържание по обем;
3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
4. оригинал или нотариално заверено копие на санитарното разрешение за въвеждане в редовна експлоатация на производствения обект, издадено от директора на съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
5. заверени от лицето копия на картата за идентификация по регистъра БУЛСТАТ и на удостоверението за данъчна регистрация;
6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
7. декларация, че обектът отговаря на изискванията на чл. 4, т. 8 и 9;
8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му.
(4) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 3 началникът на митницата в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за издаване на акта.
(5) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.
Чл. 58. Органът по чл. 57, ал. 2 прекратява регистрацията:
1. по молба на регистрираното лице;
2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
3. по своя инициатива, когато регистрираното лице не отговаря на изискванията по този з-н.

Чл. 59. (1) Производство на акцизни стоки е всякакъв вид обработка или преработка, включително смесване, на всякакъв вид суровини, материали и/или продукти, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.
(2) За производство на акцизни стоки се смята и всяка дейност по пренос, транзитен пренос, съхраняване, разпределение и доставка на природен газ по смисъла на Закона за енергетиката.
(3) Не се смятат за производство на акцизни стоки дейностите и операциите по ал. 1 със стоки по чл. 2, т. 4 и 5, за които е заплатен акциз.

Обезпечение при режим отложено плащане на акциз
Чл. 77. (1) Лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз.
(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне при прилагането на режима отложено плащане на акциз.

Чл. 78. (1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:
1. тридесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки - по видове стоки;
2. десет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:
а) за количествата съхраняван суров дестилат, включен в код по КН 2208 20 40 0, произведен в същия склад, или
б) за задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад;
3. сто и петдесет на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;
4. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

Чл. 79. При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

Чл. 80. (1) Обезпечението по чл. 77 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му.
(2) Обезпеченията се приемат в български левове.
(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

Чл. 81. (1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на Агенция "Митници", което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.
(2) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1 да предостави новото обезпечение.
(3) В 30-дневен срок обезпечението се освобождава с решение на директора на Агенция "Митници", след като задължението за заплащане на акциз е погасено или е отпаднало.
(4) В тридневен срок от подаване на искането за освобождаване на обезпечението органът по ал. 1 издава или мотивирано отказва да издаде решението по ал. 3.

Данъчни документи
Чл. 84. (1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:
1. акцизен данъчен документ;
2. известие към акцизен данъчен документ.
(2) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизът е станал дължим по смисъла на чл. 20, ал. 1, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5.
(3) Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.
(4) Издадените данъчни документи се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.
(5) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Тези документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.
(6) В случаите по ал. 5 се издават нови данъчни документи.
(7) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.
(8) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.
(9) Данъчните документи могат да се издават ръчно и автоматизирано.

Чл. 85. (1) Данъчните документи са частни писмени документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз.
(2) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат:
1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;
3. вид на акцизната стока, количество, основа за облагане с акциз и акцизната ставка;
4. размер на начисления акциз - на отделен ред;
5. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз.

Чл. 86. (1) Изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва и основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ.
(2) Известието е:
1. акцизно дебитно известие - данъчен документ, с който се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ;
2. акцизно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.
(3) Реквизитите, които трябва да съдържа данъчното известие, са:
1. всички задължителни реквизити за акцизния данъчен документ;
2. допълнително отбелязване "акцизно дебитно известие" или "акцизно кредитно известие";
3. основание за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който е издадено известието.
Други документи
Чл. 87. (1) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.
(3) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.
(4) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период.

Чл. 88. (1) Лицензираният складодържател и регистрираното лице по този закон водят задължително регистър "Дневник на складовата наличност".

Чл. 89. Удостоверение за освобождаване от акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е освободен от акциз краен потребител.

Чл. 90. Образецът, формата и реквизитите на документите по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 91. Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.
Чл. 92. (1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.

Чл. 102. (1) Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи.
Чл. 104.(1) За производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители.