30. Правен режим на ДДС. Обща характеристика.

ДДС е най–големия приходоизточник за държавния бюджет (~ 5 млд. лв.). България е една от първите държави в Централна и Източна Европа, които промениха системата за косвено облагане – от 1994г. (от тогава е ЗДДС). Преди него имаше данък върху оборота и акцизите. Данъка върху оборота е идентичен с ДДС. Данъците върху оборота и акцизите бяха алтернативни данъци, а сега ДДС е кумулативен данък. 80% от данъците в бюджета са от косвени данъци.
ДДС е косвен данък; всеобщ; многофазен; некумулативен; пропорционален; месечен; републикански, с който се облага всяка доставка, стока или услуга с място на изпълнение територията на РБ, както и при внос на стоки и услуги. Този закон борави с термина доставка вместо сделка:
-купувач – получател на доставка
-продавач – доставчик
Класификацията на преки и косвени е основна за данъците. Косвените данъци са: всеобщи или специфични.
ДДС е всеобщ данък – облагат се всички видове доставки на стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона.
Акциз – специфичен косвен данък. Подлежат на облагане определена група стоки и услуги, изрично изброени в тарифата към закона за акцизите.
Косвени данъци са: многофазни или еднофазни.
Многофазен е ДДС. Начислява се на всеки етап от реализацията на стоката или услугата.
Акциза е еднофазен. Начислява се еднократно от производителя или вносителя на стоката.
Многофазните биват: - кумулативни; - некумулативни.
Поради механизма на данъчния кредит, ДДС е некумулативен данък. Независимо през колко етапа е преминала стоката, в крайната цена е включен само 20% ДДС. В българското законодателство никога не е имало кумулативен данък. ДДС е месечен – от 01. До 31 число.

Пример:
Купени стоки за 2000 лв. – 400 лв. ДДС
Продадени стоки за 4000 лв. – 800 лв. ДДС
Трябва да се внесат в държ.бюджет 400 лв.
В обратния случай 400 лв. трябва да ни върнат

ДДС се характеризира с неутралност – не зависи какви доставки на стоки и услуги са направени. За всички са 20%. Това е една от най-високите стойности в света (в челната десятка сме). Средно в света ДДС е 14 % и 16 %. Страните с развита икономика са с нисък ДДС.
ДДС е потребителски данък – плаща се от хората, които употребяват стоките и услугите. Ценообразуващ данък за крайния потребител. При търговията не е.
Данъчна регистрация – доброволна, задължителна, по инициатива на данъчния орган.
Задължителна – когато в 12 последователни месеца облагаемия оборот надвишава 50 000 лв.
По инициатива на данъчния орган – за последните последователни 12 месеца, когато при данъчна ревизия се установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация (50 000 лв.), но не се е регистрирал. За дата на регистриране се счита датата на връчване на акта за регистрация.
Доброволна – за последните последователни 12 месеца лицето има облагаем оборот над 25 000 лв.
Дерегистрация по избор – през последните 18 месеца спадне под прага за задължителна регистрация (50 000 лв.).
Задължителна дерегистрация – през последните 18 месеца спадне под прага за доброволна регистрация (25 000 лв.)
Дата на дерегистрацията – датата на подаване на заявление за дерегистрация. Когато не сме се регистрирали 15 дни след като сме надхвърлили 50 000 лв., се налага санкция в размера на ДДС, който е трябвало да се начисли в двоен размер плюс лихви и глоба.
Обект на облагане – всички доставки на стоки и услуги плюс внос и износ (чл. 6 ЗДДС). За да е доставката облагаема трябва:
-да е извършена от ДЗЛ регистрирано по ДДС,
-мястото на изпълнението да е на територията на РБ
-да е начислен ДДС, отразен в счетоводството за внасяне.
Необлагаема и освободена доставка (!!!!):
Освободена – доставки, които отговарят на условията за облагане, но по силата на закона са освободени от облагане (чл. 34 - чл. 52 ЗДДС).

Чл. 34. (1) Доставки, свързани със земя - прехвърлянето на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя.
Чл. 35. (1) Наем на сграда за жилище на физическо лице, което не е търговец
Чл. 36. Финансови услуги
Чл. 37. Застрахователни и презастрахователни услуги
Чл. 38. (1) Социално- или здравноосигурителни услуги
Чл. 39. Доставка на социални помощ
Чл. 40. (1) Здравни услуги
Чл. 41. Лекарствени средства
Чл. 42. Образователни и културни услуги
Чл. 43. Правни услуги
Чл. 44.Приватизационна сделка
Чл. 45. Разпореждане със стоки в полза на държавата
Чл. 46. Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините
Чл. 47. Правни действия по обезпечаване на вземания са учредяването на залог или ипотека.
Чл. 49. Дарения на стоки с изключение на акцизните или услуги
Чл. 50. Хазарт
Чл. 51. Доставка на селскостопански стоки или услуги
Чл. 52. Доставка на културни ценности, етнографски и музейни резервати

Необлагаема – доставка, която не отговаря на трите изисквания за облагане.
Място на изпълнение (на доставки) – счита се, че е на територията на страната, ако седалище, местопребиваване на доставчика е на територията на страната (плюс където се инсталира, сглобява).

Място на изпълнение в случаите на доставка на стока
Чл. 21. Място на изпълнение при доставка на стока за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността или други вещни права върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
2. мястото, където стоката се намира до превоза й, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността или други вещни права или фактическото й предаване, когато тя не се превозва.
Място на изпълнение в случаите на доставка на услуга
Чл. 22. (1) Място на изпълнение при доставка на услуга за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително:
а) услугите от експерти или агенти, свързани с недвижим имот;
б) услугите по подготовка и координиране на строителните работи, свързани с недвижим имот, като: архитектурни, инженерни, надзорни и др.;
2. мястото, където транспортна услуга се извършва от гледна точка на частта от разстоянието, което се покрива за доставката на транспортните услуги;
3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:
а) услугата е свързана с културни, артистични, спортни, научни, образователни, хотелски, ресторантски и други туристически или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им;
б) услугата е свързана с транспортната обработка на стока;
в) услугата представлява оценка, експертиза или работа по движима вещ;
4. мястото на ползване на стоката при наемането на стока с изключение на транспортно средство, която се изнася от наемателя в друга страна;
5. мястото на изпълнение е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя, откъдето той извършва своята независима икономическа дейност, при следните услуги:
а) (доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) прехвърляне на собственост или предоставяне на лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или други подобни права на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмни продукти;
б) извършване на рекламни услуги;
в) извършване на консултантски услуги от консултанти, инженери, счетоводители, адвокати, юристи и други, както и извършени от консултантски офис - предприятие;
г) далекосъобщителни услуги, обработка на данни или предоставяне на информация;
д) поемане на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
е) извършване на финансова услуга;
ж) извършване на застрахователна и презастрахователна, осигурителна услуга;
з) осигуряване на персонал;
и) посреднически услуги, извършени от комисионер, действащ от името и за сметка на друго лице по повод на услугите, изброени в тази точка.
(2) Извън случаите по ал. 1 място на изпълнение на доставката на услуга, включително отдаването под наем на транспортно средство, е мястото, където доставчикът постоянно осъществява независимата си икономическа дейност или има обект, от който се извършва изпълнението.
Обща презумпция за място на изпълнение
Чл. 23. С изключение на случаите, когато са налице доказателства в полза на противното, доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обектът, а при отсъствието им - постоянният адрес или обичайното местопребиваване на една от страните по доставката е на територията на страната.