3. Устройство на територията. Понятие и видове територии.

Устройството на територията е система от мерки, актове и действия с фактически и правен характер, които имат за цел да създадат нормали условия за използване на земната повърхност за труд, отдих и възстановяване на населението.
Териториите в страната се разделят в групи по различни критерии. Чрез това грухиране държавата определя които части от нейната територия за какви цели могат да се използват,независимо он тяхното физико-географско положение. До сега по ЗТСУ съществуваше едно основно деление. То беше в зависимост от предназначението на територията. Отнася се за селищни и извънселищни територии.ЗСТУ и свързаните с него подзаконови актове го дефинират като технико-устройствено планиране. Новият ЗУТ възприема друга философия. Той се стреми да премахне обособяването на селищни и извънселищни територии и да създаде единен режим, който зависи само от особеностите на съответната територия и от нейното предназначение, според приетите планове.
Няколко са особеностите на юридическата характеристика на устройството на територията. На първо място всички дейности по устройство на територията подлежат на юридическо нормиране. В мотивите на МС за приемане на ЗУТ е записано, че в този закон са интегрирани и взаимосвързани правни норми и правоотношения от административен, данъчен, финансов, стопански, облигационен и вещен характер. В ЗУТ са възприети правила, които в някои случаи излизат извън принципите на класическото административно право. С чл.7 от ЗУТ се определят териториалните и поземлените имоти според основното им предназначение. То се определя конкретно чрез устройствени схеми и устройствени планове.
Поземлените имоти са части от територията и тяхното използване за-виси първо от характера на територията и второ от предвижданията и перспективите на съответните планове. Основна категория са т.нар.урбанизирани територии. Те се използват за задоволяване на непосредствените нужди на хората, свързани с труд, отдих и възстановяване. Втората категория са земеделските територии. В тях са обхванати обработваемите земи и част от необработваемите. Третата категория включва особена категория необработваеми територии - т.нар. горски територии. Следващата категория са защитените територии. Една тертория придобива характеристика на защитена територия във връзка с нейните специфични, природни, исторически, климатични или културни особености. Последната категория са т.нар.нарушени територии. Това са тези,които под влияние на природната или човешката дейност са подложени на особени влияния и за тях законодателят установява специален режим.З аконодателят допуска промяна в предназначението на територията. Затова е нужно да се извършат определени действия. На първо място е важно дали се предвижда за съответната територия или поземлен имот мероприятието застрояване. Това значи, че по този закон само застрояването може да е причина за промяна в предназначението на територията. Друго важно условие е да има действащ подробен устройствен план. Това значи, че подробния устройствен план е създаден, обсъден по надлежен ред, приет от съответните компетентни органи и са изтекли сроковете за обжалване или пък не е бил обжалван. За териториите или части от тях, които са публична държавна или общинска собственост, не се допуска промяна в предназначението. Изключение от това правило може да се направи на първо място ако има разрешение от областния управител за държавната публична собственост или от Общинския съвет за публичната общинска собственост. Обектите, които се изграждат при промяна на предназначението също стават публична държавна или общинска собственост. На практика съществуват ще много територии, за които няма съставени устройствени планове. За тези територии законодателят е приел,че тяхното предназначение се определя от начина на фактическото им използване.
Устройството на територията и конкретното предназначение на всяка част от тези територии зависи от предвижданията, които са нормативно уста-новени с устройствени схеми и устройствени планове. В рамките на различните територии са обособени поземлени имоти. На мястото на “парцел”-а се говори за “поземлени имот”. ЗУТ дава легално определение на това понятие. Това е част от територията, което е определено с граници, съобразно правото на собственост и може да се използва в съответствие с нормите, съдържащи се в плановете. Съдържанието на това определение произтича от желанието на законодателя да постави знак на равенство между вещноправните способи за регулиране и административноправните.
Самите поземлени имоти могат да се групират. Това става в териториални и устройствени зони, които се определят в съответствие с общите и подробните градоустройствени планове. Застрояване се допуска само след като е утвърден и влязъл в сила подробен устройствен план. Ако е необходимо, трябва да се извършат правни и фактически действия за промяната на територията. Законодателят е дал легално определение на застрояването като правно нормирана дейност на различни правни субекти. Според ал.1 на чл.12 застрояването е разполагане и изграждане на сгради,постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Застрояването в особените територии се разрешава по усложнена процедура. Тя може да е залегнала в подробен устройствен план или в някой специален закон.