27. Практика на европейския съд

При тълкуване на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, Европейският съд прилага всички възприети начини, методи и принципи на тълкуване, които се използват в международното право. Европейският съд е върховна съдебна инстанция на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Неговите общи задачи са прокламирани в договорите за общностите. Той осъществява тълкуване, прилагане и доразвиване на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като действа, както следва:

1. Като Конституционен съд, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;

2. Като Административен съд, когато взема отношение по молби на ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА и ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА за отмяна на неправомерни актове на институциите или решава спорове между институциите и техни длъжности лица;

3. Като Граждански съд, решавайки спорове за обезщетяване на вреди, причинени от неправомерни актове на институциите или техни длъжностни лица;

4. Като Международен съд, решавайки спорове между държавите членки.

Европейският съд признава международното право за обвързващо - признава както обичайните, така и договорните норми. Той признава международното право за обвързващо, независимо дали произтича от договорни или от общи принципи. При тълкуване правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Европейският съд прилага общоприетите методи, начини и принципи на тълкуване,които са обичайни за международното право и са прилагани от Международнния съд на ООН. Съдът обаче, като оторизирана инстанция да тълкува правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ дава предимства на функционалния метод на тълкуване. Неговият подход е системен и технологичен, т.е. съответстващ на целите на разпоредбата. Съдът е установил основните принципи, в съответствие с които са изградени основите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. В своята практика той е постигнал съвършенство при утвърждаване принципите на равенство и недискриминация и най-вече на равенство в третирането на хората при смяна на местоработата си от една държава членка в друга. В своите решения и тълкувания той смята, че те са равнопоставени с правата и задълженията, произтичащи в националните законодателства за местните граждани. Съдът тълкува принципът на свободата, като го определя като средство за насърчаването на свободата на търговията и личната мобилност на хората. Той признава и принципа на солидарността, принципа на единството, принципа на ефективността и др. Използвайки тези принципи, начини и методи на тълкуване, Съдът няма за цел да установи дали законодателните актове и решения са точен превод на превод на предварително установените правила, а дали те съответстват на разпоредбите на учредителните договори. Със своята практика в това отношение Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика и тези правила получават пряко отражение в следващите решения, при разглеждането на аналогични дела. Тези правила не са обвързващи прецеденти, а са традиция в общото право и следва да се разглеждат като ръководство при приемането на следващите решения по дела със същия характер и уреждащи аналогичен предмет. По този начин чрез практиката си Съдът осъществява нормотворческа дейност и попълва празнотите в законодателството на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Пряк ефект на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съгласно правилото на директния ефект определени норми на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ получават пряко действие в националните законодателства предоставяйки възможност на ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА и ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА да придобиват субективни права и задължения. Директният ефект предоставя и защитава субективни права. Неговото прилагане е в зависимост от това, дали нормите на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ са напълно ясни и точни, юридически перфектни и не искат за тяхното прилагане приемането на допълнителни нормативни актове. Директният ефект е изцяло приложим само по отношение на държавите членки, а по отношение на ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА и ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА е приложим частично. Той не съдържа единни и общи разпоредби, а при него се разграничават разпоредби, отнасящи се до държавите членки - с вертикален пряк ефект, и разпоредби, отнасящи се до ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА и ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА - с хоризонтален пряк ефект.