26. Общи принципи на правото на европейския съюз

Общите принципи на правото са една от съставните части на правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Те са част от неписаното право на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Основните принципи могат да се разделят условно на 3 групи:

1. Общовалидни принципи, съгласно международното право, общоприети в съответствие с чл. 38 от статута на Международен съд.

2. Принципи, пряко произтичащи от учредителните договори и правните системи на държавите членки.

3. Принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учредителните договори.

Общите принципи на правото са признати и се прилагат от Съда в правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Най-голямо внимание и признание в правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ получава общия принцип на правото относно правата на човека и основните свободи. Той е въплътен в Устава на ООН, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, в други международни актове, в законодателствата на почти всички държави , както и в учредителните договори. В договора за европейската общност се съдържат разпоредби, които забраняват всякаква дискриминация на основата на национална принадлежност, както и такива, които уреждат свободата на установяване, на извършване на услуги, на правото на сдружаване и др. Гаранциите на основните права често са отразявани в актовете на институциите. Важен акт е съвместната декларация на ЕП, Съвета и Комисията, приета през 1977 г. Тя няма юридическа сила, но с нея се потвърждават и обобщават резултатите, постигнати от съдебната практика за осигуряване на гаранции за основните права. През 1978 г. в Копенхаген държавите и правителствените глави на държавите членки на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ приемат декларация, с която заявяват, че правата на човека във всяка държава членка са съществен елемент от членството в ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Това е потвърдено от Тържествената декларация за Европейския съюз от 1983 г. Текстове, свързани с правата на човека са включени и в преамбюла на Единния европейски акт. През 1989 г. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ приема декларация относно основните права и свободи. Особен интерес за защита правата на човека и основните свободи внася Маастрихтския договор, съгласно който се създава ОМБУДСМАН- съдия по жалбите, до когото гражданите от държавите членки могат директно да подават жалби.

В правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ е въплътен принципът на субсидиарност, с цел да се уреди разпределението на управленските правомощия между държавите членки и институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Този принцип получава израз в текста на чл. 173 от ЕЕА, съгласно който общността предприема действия, свързани с околната среда, за да бъдат постигнати на по-високо ниво целите, отколкото е постигнато това в отделните държави членки. С формулирането му в Маастрихтския договор този принцип получава юридически задължителна сила. Субсидиарността не включва изричното разграничаване на правомощията на държавите членки и ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, тя не е процедура, а ръководен принцип в съществуващата процедура за упражняване на правомощията; не урежда отношенията между държавите членки; не засяга съществуващия баланс на институциите.

Принципът на пропорционалността е формулиран в чл. 5 от Договора за ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ - което и да е действие на общността не следва да надхвърля необходимото за постигане на целите на този договор. Докато принципът на субсидиарност се прилага в случаите, когато е взето решение и следва да се определи кой ще осъществи действия за постигането на целите, то принципът на пропорционалността се прилага тогава, когато вече е установено, че действията на ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ са необходими за постигането на целите, но тя не следва да надхвърля необходимите за това правомощия.

Ролята на общите принципи на правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ се определя от целите и правилата, въплътени в учредителните договори и от общите правни традиции на държавите членки.