24. Актове на институциите. Класификация. Форма и юридическа сила

Актовете на институциите на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ са правни норми, създадени съгласно вече съществуващи разпоредби, които се наричат първично право, от които именно произтичат правомощията на институциите да създават вторични норми. Нормотворчеството на институциите не е конкретно уредено във вторичното право. В учредителните договори не са предвидени общи правомощия за институциите. Последните не могат да осъществяват нормотворчество в области извън обхвата на договорите, нито да превишават правомощията, които са изрично формулирани в тях.

На практика институциите в съответствие със своите правомощия приемат различни по форма, съдържание и правна сила актове. Регламентите и общите решения имат задължителен характер. Регламентът е нормативен акт с общо приложение, който обвързва като цяло всички държави членки и е директно приложим в тях. Регламентите могат да се разделят на пряко предвидени в разпоредбите на учредителните договори и имащи за цел да уредят изпълнението им и на такива за неизпълнение, с които се извършва нормотворческия процес.

Директивите, приемане от ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и Евратом, както и препоръките, приемани от ЕОВС също са актове на институциите, имащи юридическа сила. Директивите са задължителни за всяка държава членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, а по отношение на формите и начините не съдържат задължително предписание. Препоръките съдържат почти идентичен текст с този, определящ директивите.

Решенията са актове, които са насочени към индивидуално определени адресати. Те са задължителни като цяло.

Актовете без юридическа сила, които приемат институциите са препоръките и мненията. Те не пораждат права и задължения за адресатите. Препоръките се отправят по инициатива на институция, а мненията са резултат от външна инициатива. Препоръките се приемат от Съвета, а мненията се дават от Комисията. Институциите приемат и актове, които не се вместват в класификацията на актовете, които се приемат в съответствие с Договора за европейската общност и др. учредителни договори. Те могат да се разграничат като актове, съдържащи норми на вътрешното право и актове, чиито норми действат извън конституциите.