23. Внасяне на данъка върху печалбата. Авансови вноски. Срокове. Данъчни облекчения. Преотстъпване на данък. Данъци удържани при източника.

Установените от ЗКПО данъчни задължения се внасят в предвидените срокове. Невнасянето в срок е свързано с неблагоприятни правни последици – лихви, предпоставка за принудително събиране.
Данъка се внася в републиканския бюджет (чл.52). Това се отнася за всички данъци предвидени в закона. Данъците удържани при източника се внасят от ДЗЛ, които изплащат доходите предвидени в чл. 34 - дивиденти, лихви и др., като тези ДЗЛ отговарят солидарно с получателя на дохода.
Друга група данъци удържани при източника са алтернативните по чл.35 и 36.

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет. Дължимите по този закон данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Чл. 34. (1)Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци (в т.ч. на общините), и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.
(2) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.
(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато източниците на собствения капитал се разпределят под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
(4) Когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци и чуждестранните лица чрез място на стопанска дейност, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът, удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите не е задължен да удържа и внася данъка, той се внася от получателя на дохода.
(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схем, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.
(6) За целите на този закон при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон се счита, че към датата на вписването по чл. 265б от Търговския закон е начислен ликвидационен дял в полза на едноличния собственик, който се облага по реда на ал. 1.
(7) Разпоредбата на ал. 4 се прилага и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност начислява доходи по чл. 12, ал. 2, 3 и 5 на други части на предприятието си, разположени извън територията на страната.
(8) Не подлежат на облагане с данък при източника по ал. 1 дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местно лице в полза на чуждестранно лице, местно на държава - членка на Европейския съюз, при условие че чуждестранното лице:
1. съгласно данъчното законодателство на страната - членка на Европейския съюз, се смята за местно лице на тази страна за данъчни цели и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице на държава извън общността;
2. се облага с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата съгласно местното законодателство на съответната държава, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък;
3. е действителен притежател на дохода и притежава най-малко 20 на сто от дяловете/акциите на местното лице;
4. към момента на начисляване на дивидентите или ликвидационните дялове е притежавало дяловете/акциите по т. 3 непрекъснато за период не по-малък от една година.
(9) Не се облагат с данък при източника лихвите по облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.
(10) Не се облагат с данък при източника лихвите по заем, предоставен от емитента на облигациите на едноличния си собственик на капитала, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. емитентът е местно лице на държава - членка на Европейския съюз;
2. едноличен собственик на капитала на емитента е българско юридическо лице;
3. емитентът е издал облигациите за предоставяне постъпленията от тях на заем на едноличния си собственик на капитала;
4. облигациите са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 35. (1) Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, даренията и спонсорството, отчетени като разходи, се облагат с данък, който е окончателен.
(2) Разходите за дарения не се облагат с данък по реда на ал. 1, когато са безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за меценатството или са направени в полза на:
1. здравни и лечебни заведения;
2. специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за социално подпомагане;
3. домове за медико-социални грижи за деца и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за лечебните заведения, съответно Закона за здравето;
4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
6. законно регистрирани в страната вероизповедания;
7. фондове за подпомагане на хора с увреждания;
8. специализирани предприятия или кооперации за хора с увреждания;
9. подпомагане на лица с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;
10. пострадали от природни бедствия, аварии или катастрофи или на семействата им;
11. Българския Червен кръст;
12. подпомагане на социално слаби;
13. подпомагане на деца с увредено здраве или без родители;
15. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;
16. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
17. учредени и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища;
18. общини;
19. фонд "Енергийна ефективност";
20. център "Фонд за лечение на деца".
(3) Алинея 2 се прилага, когато са налице следните условия:
1. с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях;
2. доказателства, че предметът на дарението е получен.

Чл. 36. (1) Социалните разходи, направени от работодателите и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат при източника с данък, който е окончателен.
(2) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника, който е окончателен.
(3)Разходите за гориво и смазочни материали на превозните средства, които се облагат по ал. 2, се документират по общия ред независимо от това, дали е издаден пътен лист.
(4) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. В случаите, когато предприятията и търговските представителства имат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на извършване на разходите, цялата сума на извършените разходи подлежи на облагане с данък при източника, който е окончателен.
(5) Не се облагат разходите за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт, за работници и служители, извършващи работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.

В чл. 55 ал. 2 се определя срока, в който трябва те да бъдат внесени – 15 число на следващия месец.
Данъка върху печалбата макар, че е годишен се внася на авансови вноски. Те могат да бъдат месечни или тримесечни и са уредени в чл. 56. Месечните се правят на основата на печалбата за преходната година коригирани с коефициент определен ежегодно в ЗДБ. Само за срока от 01. 01. до 31. 03. се взема за база преходната година. Данъчната ставка също е 15 %.
Тези, които са приключили на загуба или новообразувани през годината лица правят тримесечни авансови вноски, като за база се взема текущата печалба.
В чл. 56 ал. 6 е дадена възможност за промяна на авансовите вноски.
Годишното внасяне на корпоративния данък е предвидено да става до 31.03. на следващата година – чл. 53, след като се приспаднат авансовите вноски. Надвнесения данък (ако има) може да бъде прихванат – чл. 53 ал. 2, като тази разпоредба е специална по отношение на общия режим на прихващане от ДОПК. Тук не е необходимо съгласие на органа.
Режима на лихвите е в чл. 58, като и за невнесени в срок авансови вноски се дължат лихви.
В чл. 51 и чл. 51а са уредени видовете данъчни декларации по този закон, а чл. 65 предвижда административна наказателна отговорност за неподаване на декларации, по-късното й подаване или за неверни данни. Това са декларации за годишно облагане - чл. 23 ал. 3 т. 2, 3, 4, и 5.
§ 1 т. 18 – определения на преотстъпване на данък – право на ДЗЛ да не внася в бюджета определени и начислени суми за данък, които остават в неговия патримониум или се изразходват за цели определени със закон. Преотстъпва се само корпоративния данък, а не и други данъци (глава 10). Преотстъпването е целево и срочно данъчно облекчение. Съществуват различни хипотези – чл. 59 урежда преотстъпването на данък на организации, на хора с увреждания, чл. 61 – на социални здравно-осигурителни фондове, държавни, висши и общински училища и частни висши училища. Чл. 61а – на земеделски производители. Чл. 61 г – на кооперации. Чл. 61д – на данъчни задължения на лица, извършващи дейност в общини, в които има текуща безработица с 50 % повече от средната за страната.