1. Предмет, система, източници.

Предмет – дискусионен в Б-я и в чужбина по отношение на неговия обем и съдържание. Няма закон или друг нормативен акт, който да го дефинира. Предметът се определя от доктрината. Възприето е становището, че това са тези обществени отношения, които се реализират в сферата на здравеопазването между следните субекти: държавни и обществени органи, медицински специалисти, пациенти и трети лица. Това е най – спорният предмет от видовете спорни дискусии, но според нас обхващат всички правоотношения в сферата на здравеопазването. Вследствие на предмета е и наименованието. Наименованиеот условно и за краткост се възприема и нлага като Медицинко право. Единственият нормативен акт у нас е Наредба № 39 за следдипломна квалификация в системата на здравеопазването и в нея се използва наименованието на специализираната квалификация за юриста: Правно регулеране на здравеопазването, здравно законодателство, здравеопазно право.
Система – също е спорна, но все повече се налага и възприема разбирането за разделяне на обща и специална част. Има мнения от почти всички специалисти в Административното право, че специалното част на Административното право, която е свързана с регулиране и управление на здравеопазването включва и предмета на медицинското право. Съществуват провоотношения със смесен отраслов характер, такива, които не могат да се причислят към публичноправните правоотношения. Дали специалната част на Административното право включва и всякакво законодателство, свързано с този отрасъл → говорим за САМОСТОЯТЕЛНА СИСТЕМА.
Обща част – Всички правни въпроси, свързани с утвърдените отласли в правото – гражданска, наказателна, конституционна, трудовоправна, административна.
Специална част – Тези правни въпроси, които на могат за да се включат ва рамките на конкретен правен отрасъл, понеже ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ Е МУЛТИОТРАСЛОВО – трансплантация, изкуствена репродукция, - ефтаназия.
Източници – всички нормативни актове, съдържащи правни норми, регулиращи обществени отношения от предмета на Медицинското право.
Конст. – чл 29, 47, 48, 52, 55
С К се урежда въпросът за гарантирането на првното осигуряване на лицата.
Въвежда се държавен контрол върху дейността на лечебните заведения, върху производството и търговията с лекарства и медицинска техника.
Забранява се принудителното лечение на граждани, освен когато изрично е предвидено в закон.
Забраняват се медицински и научни опити върху граждани, ако не са дали своето изрично съгласие.
Закони : Закон за здравето
Закон за лечебните заведения
Закон за лекарските продукти в хуманната медицина
Закон за здравното осигуряване
Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите – сега лекари по дентална медицина.
Допълнителни : Закон за трансплантацията на органи, тъкани и клетки
Закон за контрол на наркотичните вещества
Закон за здравето – отменя действащия 20 г. Закон за народното здраве. Влиза в сила 2005г. Урежда всички основни въпроси от Общата част на Медицинсктото право, като: компетентност на органите на управлението, на здравната информация, защита на данните, правоотношения между всички лица при оказване на медицинска помощ, правата и задълженията на пациента, медицински експертизи, админ – нак отговорност и някои въпроси от специалната част – репродукция, задължително лечение, медицински експерименти. Това е конституцията на здравеопазването у нас.
Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина - най – нов – април 2007 г. и урежда въпроси за търговията с лекарства и употребата на лекарства, клиничните изпитвания на нови лекарства, рекламирането им.
Закон за лечебните заведения – опр какви са видовете лечебни заведения у нас, в които е възможно и разрешено да се извършва лечение. Регламентацията е строга – регистрационни режими, санкции, затваряне на лечебните заведения.
Закон за здравното осигуряване – системата на здравното осигуряване в страната, начинът на събиране на здравноосигурителните вноски, на разходване на средствата зе лечение.
Закон за съсловните организации на лекарите и докторите по дентална медицина – създ се 2 съсловни орг .- на лекарите и стоматолозите. Задължително членство на всички лица, упражняващи професията, като условие за това упражняване. Създава се вътрешен съсловен контров върху спазването на етичните правила от лекарите. При нарушения на етичния кодекс - наказания вътре в съсловието.
Подзаконови н. а. – голям брой, над 100, почти нама друг отрасъл с такава обширна подзаконова регламентация. Според ЗНА всеки подзаконов н а урежда конкретни детайли и доразвива закона. В здрамеопазването детайите са многобройни с оглед целта ан закона.
Наредба за спешната медицинска помощ – когато пациентът е в състояние, застрашаващо неговия живот.
Наредба за неотлажната медицинска помощ - състоянието изисква такава, но не застрашава пряко живота, въпреки че евентуална забава би задълбочила здравословния проблем.
ПЪРВАТА РАЗЛИКА Е В ЗДРАВНИЯ СТАТУС НА БОЛНИЯ.
ИМА АБСОЛЮТНО НОРМАТИВНО РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА ВРЕМЕТО ОТ ПОВИКВАНЕ, ДО ПРИСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТНИЯ ВИД МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ 20 МИНУТИ ЗА СПЕШНА И 30 ЗА НЕОТЛОЖНА, КАТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ РАДИУСЪТ НА МЯСТОТО, ДО КОЕТО ТР ДА ДОСТИГНЕ КОЛАТА НА МЕД. ПОМОЩ.
При спешната медицинска помощ ако транспортът на екипа дефектира по пътя
→ всички водачи на моторно превозно средство са длъжни да го предадат, за да пристигне на време екипа, а ако не → екипът е длъжен да спре водачите.

Международноправни актове като източници:
Споготби между Б – я и други държави обикновено за медицинско обслужване на граждани от едната държава в другата, отношения на спешност, на заплащане.
Подписаната от Б – я Биоконвенция – Конвенция за правата на човека и биомедицината – вече става и вътрешен н а.
Актове от Международното право, които нямат правна сила, защото не са конвенции или споготби, а регламенти, декларации, препоръки с пожелателен характир.
На Световната здравна организация, спазва се на базата на етиката и взаимните отношения.