19. Отмяна на влезли в сила решения по данъчни дела. Изменение на ревизионни актове.

Извънреден способ за контрол върху влезли в сила решения на ОС и ВАС по данъчни дела е отмяната. Възможността за прилагане на този способ е предвидена в чл.160 ал.7 от ДОПК, който препраща към ЗВАС, а той към ГПК. Отмяна могат да искат участвалите в производството по административни дела, както и председателят на ВАС, гл.прокурор на РБ, зам.главния прокурор при ВАС (чл.41 ЗВАС). Молбата за отмяна се подава чрез съда, постановил решението и се разглежда от 3 или 5 членен състав на ВАС, в зависимост от това, на кое решение се иска отмяна – на ОС или на ВАС. При отмяна ВАС връща делото на съответния съд за ново разглеждане.
Тълкувателно решение № 1 / 05 г. на ВАС – не участвалите в съответното административно производство заинтересовани органи и лица могат да се защитят срещу решението на съда, който има сила спрямо тях с молба за отмяна по чл.233 ГПК. На отмяна подлежат влезли в сила решения на съд, като отмяната е средство за защита срещу неправомерни решения. Заинтересованата страна е лице, обвързано от неизгодното решение. Това може да е органа на приходната администрация или ДЗЛ.
Молбата за отмяна не спира изпълнението, но съдът може да спре изпълнението ако има опасност да бъде причинена непоправима вреда. Но самото обстоятелство, че всички плащания на данъчни задължения затруднява дейността не е основание за спиране на изпълнението.
Основания за отмяна – чл. 231 ГПК :
-откриване на нови съществени доказателства, невключени в доказателствения материал
-непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след като решението е влязло в сила.
-установени неистински факти – извършено престъпление, с влязла в сила присъда
-подправен документ
-нарушена възможност за защита
-когато призованата страна е с неизвестно местожителство (чл.16ал.5 ГПК)
-когато с решение на Европейския съд е установено нарушаване правата на човека.
Чл.133-134 ДОПК уреждат изменението на данъчни задължения. Това производство е възможно само за влезли в сила и необжалвани по съдебен ред РА. Те могат да бъдат изменени на същите основания, които са предвидени в ГПК и са изброени в чл.133 ал.2 ДОПК. Инициатива могат да имат органа по приходите и ДЗЛ. Сезира се териториалния директор. Той може да откаже или да възложи нова ревизия. И тук отказа може да се обжалва пред ОС. Когато се прави нова ревизия и се установи разлика във внесения данък, се издава нов РА. В чл.133 ал.2 е уредена поправката на очевидна грешка. Акта за поправка или отказа, също може да се обжалва пред ОС, заедно с РА или самостоятелно.

Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
Инициатива и основания
Чл. 133. (1) Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.
(2) Задължението се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:
а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;
б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
(3) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.
(4) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице споразумение по чл. 154.
Правомощия във връзка с изменението
Чл. 134. (1) Орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.
(3) Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109.
(4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо.
(5) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.
(6) Когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.