18. Обжалване на ДРА по съдебен ред. Касационно обжалване чл. 156 - 161

Чл. 156. (1) Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.
(2) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
(3) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
(4) Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
(5) В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му.
(6) Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
(7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6.
Спиране на изпълнението от съда
Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.
(3) Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 и ал. 8.
(4) Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Особени правила за доказателствата в съдебното производство
Чл. 158. (1) Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 1.
(2) Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3.
Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт
Чл. 159. (1) Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.
(2) При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
(3) Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.
Решаване на делото
Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
(3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(4) Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове.
(5) Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
(6) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Закона за Върховния административен съд.
Разноски
Чл. 161. (1) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.
(2) При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(3) В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.

Компетентен е ОС по местонахождение на решаващия орган. Това е форма на пряк правораздавателен контрол върху РА. Активно легитимирани (имащи право да обжалват) са лица с правен интерес. Правният интерес е налице и когато лицето е платило сумата по РА (за да не текат лихви). Интереса трябва да е налице към момента на гледане на делото. Съдът проверява дали са налице условията за законосъобразност на РА (чл.160 ал.2). И тук съдът не е обвързан с основанията за отмяна на РА, посочени в жалбата. Той трябва да провери всички основания за незаконосъобразност, но се произнася само в частта обжалвана по административен ред. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на решението, с оглед на събраните доказателства. Само при условие, че решаващият административен орган (РешАО) не се е произнесъл в срок, жалбата може да се изпрати направо до съда, но отново чрез административен орган (чл.156 ал.4 и 5). Жалбата също трябва да отговаря на изискванията по чл.145 и 149 – в писмена форма, с препис за данъчния орган. Към нея могат да се прилагат допълнителни доказателства. Чл.157 – съдът може да спре изпълнението на акта.
По делото се призовават жалбоподателят и Реш.АО (по ЗНАП юристите в НАП трябва да са упълномощени от Изпълнителния директор, тъй като “Дирекциите по обжалване и управление на изпълнението” са към НАП - чл.12). Производството е състезателно. Допустими са всички доказателства, като съдът следи служебно за постигнато споразумение по доказателствата. Съдът служебно може да констатира всеки порок на акта. Съдът е длъже н да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното решение ще е без мотиви и е невъзможно да се провери неговата незаконосъобразност. Няма пречки РА обявен за унищожаем да се обяви от съда за нищожен и обратно. За РА не се допуска отмяна и връщането им със задължителни указания по прилагането на закона. Съдът е длъжен да се произнесе по същество (чл.160 ал.1). Затова съдът може и да измени правната квалификация посочена в РА (Реш. №5 на ВАС). Със съдебното решение съдът се произнася и по направените разноски.
Касационно обжалване.
Чл.160 ал.6 – съдът се произнася по законосъобразността на РА с решение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.33 – 40 от ЗВАС. Според чл.11 ЗВАС, за неуредените въпроси субсидиарно се прилага ГПК.
Касационно производство
Чл. 33. (1) Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
(2) Главният прокурор на Република България или заместник главният прокурор при Върховния административен съд могат да подават касационни протести в 6-месечен срок.
Чл. 34. Делото се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от окръжен съд, и от петчленен състав - когато решението е постановено от Върховния административен съд. Делата се разглеждат с участието на прокурор.
Чл. 35. Касационната жалба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. името, единния граждански номер, точния адрес на подателя, както и номера на телефона, факса и телекса, ако има такива;
2. посочване на решението, против което се подава;
3. изложение на искането;
4. кратко формулиране и обосноваване на касационните основания;
5. подпис на подателя.
Чл. 36. Към касационната жалба се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. преписи от жалбата за участвалите в производството лица;
3. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

Чл. 37. Касационната жалба се оставя без разглеждане:
1. когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд;
2. когато е подадена след срока по чл. 33, ал. 1;
3. когато се оттегли от подателя с писмено заявление.
Чл. 38. В касационното производство се допускат само писмени доказателства.
Чл. 39. Върховният административен съд се произнася по посочените в жалбата касационни основания.
Чл. 40. (1) Върховният административен съд оставя в сила, отменя (изцяло или частично) или изменя обжалваното решение.
(2) Когато Върховният административен съд отмени решението поради съществени нарушения на процесуални правила, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В останалите случаи делото се решава по същество.
(3) Върховният административен съд решава делото по същество и когато отмени повторно обжалвано решение.

Касационната жалба са подава чрез ОС, чието решение се обжалва, в 14 дневен срок от съобщението, че решението на ОС е изготвено. Касационен протест може да подава зам.главният прокурор и главният прокурор при ВАС.
Реквизити на жалбата – чл. 35 ЗВАС. Тук от особена важност е в жалбата да бъде посочено касационното основание. Основанията са уредени в чл.218 Б от ГПК : - когато решението е нищожно
- когато решението е недопустимо
- когато решението е неправилно поради нарушения на матер. закон
- когато са нарушени процесуални правила
- когато решението е необосновано
Тук съдът се произнася само по касационното основание, посочено в жалбата.
След приемане на жалбата съдът я изпраща (с приложените допълнителни доказателства ако има такива) на ответната страна, която в 14 дневен срок може да даде писмен отговор. След този срок делото заедно с жалбата и отговора се изпраща във ВАС. Делото се гледа в открито заседание от 3 членен състав, като участието на прокурор тук е задължително. ВАС решава делото по същество, като може да остави в сила, да отмени изцяло или частично, или да измени обжалваното решение. Когато са налице съществени нарушения на процесуалните правила, ВАС връща делото за ново разглеждане. При повторно разглеждане, ВАС решава делото по същество.