17. Ревизионни актове. Издаване. Обща характеристика. Условия за действителност. Обжалване по административен ред

Ревизионен доклад
Чл. 117. (1) Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.
(2) Ревизионният доклад трябва да съдържа:
1. имената и длъжността на органите, които го съставят;
2. номера и датата на доклада;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях;
7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;
8. предложение за установяване на задълженията;
9. опис на приложените доказателства;
10. подписи на органите по приходите, съставили доклада.
(3) Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него.
(4) Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му.
(5) Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.

По аргумент на противното от чл.108 ал.1 и чл.118, ревизионният доклад (РД) е констативен и с него не се създават задължения. РД се подписва от участниците в ДР (чл.118 ал.2, вр. чл.119). РА се издава след нова заповед на органа възложил ДР. Органа определен да издаде РА може да издаде акта или да прекрати ревизията. РА е декларативен акт, с който се установява едно задължение, а не се поражда такова (чл.118 ал.1).

Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.
Чл. 118. (1) С ревизионния акт се:
1. установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;
2. възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;
3. възстановяват недължимо платени или събрани суми.
(2) Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите.
Чл. 119. (1) В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил.
(2) След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.
(3) Определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение:
1. издава ревизионен акт, или
2. прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо.
(4) Ревизионният акт или заповедта за прекратяване заедно със заповедта по ал. 2 се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.

Съдържание и форма на ревизионния акт (чл.120). РД се прилага, но не служи за мотив при издаването на РА.

Чл. 120. (1) Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. името и длъжността на органа, който го издава;
2. номера и датата на акта;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. мотиви за издаване на акта;
6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;
7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът.
(2) Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства.
(3) Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

В ДОПК няма определение за РА, но от гледна точка на общата им характеристика става въпрос за индивидуален административен акт – издава се от овластен орган и създава права или задължения или засяга права или законни интереси на ф.л. и организации (чл.2 ЗАП). Това следва и от правомощията на съда при обжалване - и пред ВАС. Тъй като е адм. акт, РА следва да отговаря на всички условия за действителност на адм. актове. (чл.41 ал.3 ЗАП – чл.160 ал. 2 ДОПК).

Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
(3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(4) Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове.
(5) Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
(6) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Закона за Върховния административен съд.

В съдебното производство най-често се оспорва компетентността на оргна.
По ЗАП контролният орган може да отмени и върне акта, а тук съдът отменя РА, тъй като не може да го върне за ново разглеждане.

Обжалване на РА по административен ред.
Административния контрол върху ревизионните актове е властническа дейност, която се осъществява вътре в системата на приходната администрация, чието предназначение е да не се допуска създаване на незаконосъобразни актове (чл. 152 – чл. 155 ДОПК):
Обжалване по административен ред
Чл. 152. (1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.
(2) Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите.
(3) Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.
(4) В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава.
(5) В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4.
Спиране на изпълнението
Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
(3) Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
(4) Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.
(5) В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
(6) Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.
(7) Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.
Споразумение относно доказателствата
Чл. 154. (1) В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни.
(2) Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение.
(3) За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.
Правомощия на решаващия орган
Чл. 155. (1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправянето на нередовностите по чл. 145 или от одобряването на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й по чл. 152, ал. 3.
(2) Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
(3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
(4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
(5) Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
(6) В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.
(7) Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
(8) С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
(9) Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3.

Компетентния орган е съответно директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението “ при централното управление на НАП.
При местните данъци компетентен е кмета, а при акцизите – от 01.01.2006г. - директора на съответната регионална митническа дирекция. Те трябва да бъдат сезирани от лице, което има правен интерес, а такъв ще е налице, когато акта би довел за него до неблагоприятни последици. Правния интерес се преценява с оглед разпоредителната част на акта, а не на мотивите, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Интереса трябва да съществува и при подаване на жалбата и при произнасяне на контролната инстанция. Право на обжалване имат и правоприемниците.
Обжалването на РА означава, че е упражнено правото на жалба, като основно процесуално право. С жалбата се образува производството. Обжалването не спира изпълнението на акта, но чл.153 предвижда възможност за спиране от решаващия орган. Ако обезпечението е в пари, банкова гаранция или ценни книжа, решаващия орган е дължен да спре изпълнението. Решаващия орган се произнася в 7 дневен срок относно спирането на изпълнението с решение. Неговия отказ подлежи на на обжалване пред ОС. При спирането тече законната лихва. При РА се обжалва законосъобразност. Срока за жалба е 14 дневен ( преклузивен ). Подадена по - късно жалба се оставя без разглеждане с решение, което също може да се обжалва в ОС (чл.147).

Чл. 147. (1) Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение.
(2) Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган.
(3) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред окръжния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.

Възстановяването на срока е уредено в чл. 26 ДОПК, което се препраща към ЗАП.
Чл. 26. Относно възстановяването на сроковете в административното производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

Жалбата е в писмена форма чрез териториалната дирекция, а реквизитите са описани в чл.145 и чл.149.
Чл. 145. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. посочване на акта или действието, против които се подава;
3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на подателя.
(2) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. писмените доказателства.
Съдържание и приложения на жалбата до съда
Чл. 149. (1) Жалбата до съда трябва да отговаря на изискванията по чл. 145, ал. 1.
(2) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. препис от жалбата за органа по приходите;
3. писмени доказателства;
4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

В жалбата обикновенно се правят 2 искания:
-отмяна изцяло на ревизионния акт;
-да се намали размера на определения данък.
Производството се развива без призоваване на заинтересованите лица.
Непосочване пороците на акта не е основание за оставяне на жалбата без движение. Достатъчно е да се посочи против какво се подава жалбата и какво е искането.
Излагането изчерпателно на възраженията е от значение за съдебното обжалване, защото пред съд се обжалва само това,което е обжалвано по административен ред. Изисква се да се посочат доказателствата, които жалбодателят иска да бъдат събрани.
По чл. 155 решаващия орган разглежда жалбата и се произнася в 45 дневен срок от постъпването и с решение, което може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
Изрично в чл. 155, ал.3 е предведено, че решаващия орган може да събира нови доказателства, и копия от тях заедно с решението се връчват на жалбодателя.
Чл. 154 дава възможност за споразумения относно доказателства, които се смятат за безспорни. Те не могат да се опровергават в производството по съдебно обжалване. Споразумението е само относно доказателствата.
В чл.155, ал.8 е предвидено, че с решението не може да се завиши данъчното задължение. Решаващия орган трябва да се произнесе според направеното искане и решението се съобщава на жалбоподателя в 7 дневен срок
Чл.155, ал.4 - възможност на решаващия орган да отмени изцяло или частично акта и да върне преписката на органа издал заповедта за ревизията, за издаване на нов ревизионен акт, но само при 2 хипотези :
- непълнота на доказателствата, които не могат да бъдат събрани от него
- съществени нарушения на процесуалните правила
Възможно е срока за произнасяне на решаващия орган да се удължи със съгласие на жалбоподателя. Това следва от чл.156 ал.7, но максималното удължаване на срока за произнасяне е до 3 мес.

Чл. 156. (7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването.

От принципа на служебното начало следва, че решаващият орган не е обвързан от посоченоно основание за незаконосъобразност на акта. Той е длъжен служебно да провери всичките (5-те) основания за недействителност на акта.