14. Органодонорство и трансплантация.

Управление на държавата върху процеса. Високорискова и скъпоструваща интервенция, предпоставяща към незаконни действия на субектите. Всяка държава изгражда специална административна система за управление и контрол. В нашата стр Министерството на здравеопазването е органът, отг за цялостния контрол. Извън него министърът има и конкретно правомощие да издава разрешение за международен обмен на органи, тъкани и клетки. Към менестерството е създадена Изпълнителна агенция по трансплантация. В нея са съсредоточени всички конкретни компетенции, свързани с трансплантацията и това са:
поддръжка публичен регистър относно лечебните заведания, които имат право да извършват трансплантация. Агенцията поддържа служебен вътрешен регистър, който не е публичен – относно регистрирането на чакащите за трансплантиране – т н реципиенти и относно донорите и внсички данни, свързани с тях. Осигурява органи, тъкани и клетки на лечебните заведения, които се нуждаят.
Предоставя информация, докладва в Европейската комисия и отчита качеството, безопасността, въпросите на обработка, приемане и контрол. Към МС се създава Етична комисия по трансплантация от 9 члена, задължително включване на лекари, психолози, юристи, теолози. Тя дава разрешение за вземане на органи при строго определени от закона случаи – когато донорът е биологичен родител на реципиента, но не го е припознал по законов ред
Няма сключен граж брак, но има фактическо съжителство
Когато се взимат самовъзстановяващи се тъкани от лица под 18 г, като по принцип тази трансплантация се допуска само за съпруг, брат, син, дъщеря.
Важен въпрос е финансирането. То се изв от бюджета на министерството, като се финансира вземането и присаждането на органи, лекарствата и консумативите, образование и квалификация на кадрите – цялата трансплантация е на бюджетна издръжка. Възможно е Ф и ЮЛ да даряват средства за дейности по трансплантацията, но условие е тези лица да сключат договор с лечебното заведение, който се одобрява от Изпълнителната агенция и се вписва в регистър.

Понятие за мозъчна смърте на лице: - Закон за трансплантацията – чл 18 – необратимо спиране на всички функции на главния мозък при наличие на сърдечна дейност в тялото отделно – Наредба № 4 за установяване на мозъчна смърт, която в детайли урежда конкретните биологични критерии, които ако са налице в продължение на 12 часа непрестанно, се предприема документиране за установявена на мозъчна смърт.
Важно изискване е екипът, който провежда лечението на пациенат да е различен от екипа, установяващ смъртта. Това условие е въведено с оглед прекратяване възможността на лица от екипа и трети заинтересовени лица да влияят върху резултатите. Функциите на двата екипа следва да ес изпълняват така, че пациента да бъде лекуван с цел подобряване на неговото състояние. В случай, че лицето покрива всички критерии – биологични в продължение на 12те часа – екипът, установил смъртта, е длъжен да установи компетентно и категорично точен час на настъпване. Законът поставя още две условия за независимост между екипите. – да е налице независимост между екипа, който взима органите след мозъчната смърт и екипът, който ги присажда на реципиента. Законът, както и наредбата да ват достатъчно стабилни гаранции, че едно лици, при което е настъпила мозъчна смърт, може да бъде донор.
Концепция за мозъчната смърт. В света първата трансплонтация е извършена през 60те години – присаждане на бъбреци. Тогава във всички държави е поддържана концепцията за т н биологична смърт – едно лице тр да има спряла сърдечна и мозъчна дейност, с което се обявява неговата биологична смърт. Водещ критерий за настъпването на смъртта е липсата на сърдечна и дихателна дейност. Постепенно в света започва да се налага концепцията за мозъчната смърт, доказва се , че независимо, че все още има сърдечна и дихателна дейност, едно лице трудно би могло да възстанови своите функции, ако е спряла дейността на главния мозък.
До 80 – те години на миналия век постепенно всички държави уеднаквяват своята концепция и възприемане, че при наличие на мозъчна смърт настъпва и официалната смърт на индивида, независимо дали той продължава да има сърдечна дейност. Ако спре и сърдечната, и дихателната дейност – настъпва биологичана смърт. Оттам насетне този критерии става условие за донорство от труп на лице. Причините за това да не се чака спиране на сърдечната и дихателната дейност е, че органите, взети от лице в състояние на мозъчна смърт, са по – подходящи. Установени са съответни часови критерии за всеки орган с оглед на това той да бъде максимално възприет от реципиента.
В България концепцията за мозъчната смърт се възприема късно. През 1985 г. се издава указ за възприемане на критерия за мозъчната смърт. С него се прилага Наредба № 1 за вземане на органи от трупове за присаждане. В тази наредба за пръв път се задават биологични критерии – първо 24 4аса поддържане. Сега критериите са усъвършенства и се възприема принципът на 12 4аса. Всички тези критерии са международнопризнати, като държавите взаимодействат помежду си за пълна сигурност, така че сега всички тези критерии са уеднаквени. Мозъчна смърт – критерии на професор Стаменова.
Донорство от лице в мозъчна смърт: в цял смят се дискутира въпросът кой е най – верният начин с оглед защитата провата на човека за изразяване на съгласие то страна на човека за донорство след своята смърт. Системите са 2:
лицето дава изрично съгласие за донорство след смъррта си
да изрази изрично несъгласие
Различните държави имат различен подход. Някои дори са сменяли режимите, като са преминавали от 1 към друг. Последната и настояща уредба в страната ни е с чл 19 и 20 на Закона за трансплантацията –ако лицето на изрази изрично несъгласие при личния лекар в здравната книжка. Презюмирано съгласие. Другото само забавя процедурата, така че реалните донори се губят.
Съгласие от жив донор от едно лице да се вземе негов орган тъкан клетка докато е живо и да се присади на друго. Условия за даляване н органи:
това вземане да не представлява опасност за живота на лицето
предварително да се изследват рисковете за лицето
дали лицето е дееспособно, дали е физически и психически здраво
допуска се вземане само на 1 от чифтни органи и ако е възможно само част от него, при условие, че органът е самовъзстановяващ се.
Процедура по вземане на съгласието:
От типа информирано съгласие. Дава се пълна информация на донора за състоянието му преди и след интеравинцията. Друга особеност е квалифицираната форма на това съгласие – нотариално заверена писмена форма. Друга особеност – законът въвежда ограничение в роднинските връзки между донор и реципиент с цел да се елиминират евентуални користни отношения – да се докаже наличието на ръзка между донор и реципиент и тя е следната:
съпрузи
роднини по права линия
по съребрена до четвърта степен
осиновен и осиновител
При последната хипотеза се изисква да се минали поне три години от официалното осиновяване.
Наказателният кодекс инкриминира възмездното даряване – чл 349А – нарушавена правилата за извършване на трансплантацията и донорсвото ако е с користна цел и се докаже възмездие от материали характер – квалифициран състав.