13. Принудително изпълнение на данъчните задължения. Предпоставки. Органи. Способи. Защита срещу принудително изпълнение.

Принудителното изпълнение е вторият вид изпълнение след доброволното. При него също има постъпления в държавния бюджет и погасяване на данъчните задължения, но то се осъществява с държавната принуда. Като понятие принудителното изпълнение /ПИ/ е метод за въздействие от страна на държавата върху поведението на задължените лица, за да се принудят сами да извършват посочените в ДПН действия или да търпят въздействието, упражнявано от изпълнителните органи, ако поведението им е незаконосъобразно. Нормативната уредба е в ДОПК и ЗСДВ, в който е очертана структурата и задачите на органите /Агенцията за държавни вземания – АДВ/.
Като част от данъчното правоотношение, за ПИ важат следните принципи:
-законност – участниците да съобразяват поведението си със закона;
-служебно начало – при наличието на предпоставки, предвидени в закона органът по ПИ следва да пристъпи съм събиране на задължението, без да е необходимо разрешението на др. орган;
-писмено начало – финансовото задължение трябва да намери израз в т.нар. изпълнителен титул – писмен акт, и всяко последващо действие на изпълнителния орган се отразява в писмен документ;
-бързина – своевременно събиране на вземанията.
Органите, осъществяващи ПИ се наричат публични изпълнители и са служители на НАП или на АДВ. Те осъществяват ПИ, регламентирано в ДОПК, като субсидиарно се прилага и ГПК. Това ПИ се отнася за всички държавни вземания, които се събират по принудителен ред – публични вземания, както и частни държавни вземания, които се събират по реда на публичните. Статута и правомощията на АДВ са уредени в чл.84 ЗСДВ.
Участниците в производството по ПИ са посочени в чл.210 ДОПК.

Страни в производството за принудително изпълнение
Чл. 210. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:
1.публичният взискател; – това е органът, при който трябва да постъпи вземането (Чл. 167. (1) Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс. (2) Публичните изпълнители са: 1. служители на Агенцията за държавни вземания; 2. органи на Националната агенция за приходите.)
2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника;
3. третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;
4. обезпечените кредитори.
(2) Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.
(3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи.

Особеност: ДОПК – Чл. 177. (1) Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл. 182,ал. 1.
Ако вземането не се събере в срок преписката се изпраща на АДВ.

Нормално отношението се развива между органа на ПИ и длъжника. Публичният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки. За действията си публичният изпълнител издава актове (постановления, разпореждания), като за всяко свое действие съставят протоколи – чл. 226 ДОПК.
Длъжникът е лице, което посочено в акта, че дължи съответната сума. По принцип всяко лице, което се е конституирало като длъжник в материално правоотношение, може да участва като страна в производството по принудително събиране. Като страна са посочени и третите лица със самостоятелни права върху обекта на изпълнение. Те не са длъжници, но имат права (съпругът недлъжник, съсобственици).
Конкуренцията между държавните публични вземания е уредена в чл.219

Конкуренция между публични вземания
Чл. 219. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:
1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;
2. за други публични задължения, които постъпват направо в републиканския и/или местния бюджет - съразмерно;
3. за други публични вземания - съразмерно.
(2) При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.

Погасяването става по реда на чл. 169, ал.3 ДОПК –

Чл.169(3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.

Предпоставки за ПИ: - ДОПК:

Изпълнителни основания
Чл. 209. (1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.
(2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на:
1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;
4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;
5. влязло в сила наказателно постановление;
6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата;
7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван;
8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

За да започне ПИ длъжникът трябва да е изпаднал в забава и да не изпълнява. Преди да пристъпи към ПИ - чл.182 (1), като дава нов срок (вр. чл. 221 ДОПК). Следва още една покана.


Покана за доброволно изпълнение
Чл. 182. (1) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. За връчването на поканата от органа, установил вземането, се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста.
Започване на производството
Чл. 221. (1) Когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата по чл. 182, ал. 1, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

Т.е. налице са покана и съобщение.
Необходимо е също да няма отсрочване или разсрочване, като жалбата не спира изпълнението на данъчните актове.

Спиране, отлагане и възобновяване
Чл. 222. (1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането (обезпечението остава в сила).
Прекратяване на производството
Чл. 225. (1) Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител:
1. когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло; когато плащането е по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по сметката, посочена от публичния изпълнител;
2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;
3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;
4. когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;
5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;
6. по писмено искане на публичния взискател;
7. в други случаи, предвидени в закон.
(2) В случаите по ал. 1 публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани.
(3) Разпореждането по ал. 1 се издава в 7-дневен срок от:
1.получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал.1,т. 1
2. уведомяването на публичния изпълнител с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;
3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;
4. възникването на условията и предпоставките по ал. 1, т. 4;
5. получаването на писменото искане от публичния взискател.

Несеквестируемо имущество – чл.213 ДОПК
Имущество, подлежащо на принудително изпълнение
Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:
1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;
2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;
3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;
4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;
5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно.
(2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:
1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;
2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;
3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;
4. вземанията за издръжка, определени от съда.
Способи за принудително изпълнение
Чл. 215. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез:
1. изпълнение върху вземания и парични средства в банките; – прилага се чл. 228 ДОПК (– Чл. 228. (1) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането.
(2) Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведоми публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му.
(3) Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено разпореждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на публичния изпълнител, наредил изпълнението).
2. изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника; – прилага се чл.230 ДОПК
Чл. 230. (1) Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо.
(2) Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
(3) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.
(4) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.).
3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. – прилага се чл. 231, 232, 233 ДОПК
(Изпълнение върху дялове - Чл. 231. (1) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. След изтичане на 6 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
(2) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
(4) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
Изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства
Чл. 232. (1) Изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга или чрез продажбата им.
(2) Наличните ценни книжа се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Публичният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
(3) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях ред, като публичният изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 със сумата от продажбата на ценните книжа се удовлетворява публично вземане.
(5) Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане.
(6) Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Вземанията се изпълняват, като се прилага разпоредбата на чл. 230.
Изпълнение върху вещи
Чл. 233. (1) Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис. Публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.
(2) Описът трябва да съдържа:
1. изпълнителното основание;
2. мястото, където се извършва;
3. подробно описание на вещта;
4. оценката на вещта;
5. възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ;
6. подписите на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.
(3) Описът на недвижимия имот се извършва само ако публичният изпълнител се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.
(4) В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.
(5) Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.)
Начин на продажбата
Чл. 238. (1) Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба на постоянно определени места или чрез търг. Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител.
(2) Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.
(3) Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.
(4) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши:
1. отделно на всяка движима или недвижима вещ на длъжника;
2. на групи от вещи, които обичайно се продават заедно;
3. на обособени части от предприятие;
4. на всички активи на длъжника търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.
(5) Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и движими вещи с първоначална цена над 500 лв., продажбата се извършва чрез търг.
(6) Длъжникът може да предложи начин по ал. 4, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Публичният изпълнител може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.
(7) Не могат да участват в продажбата длъжникът, негов представител, органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта.
Чл. 215. (2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.
Чл. 215. (3) Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.
Задължение за предоставяне на информация
Чл. 212. (1) Всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му.
(2) Лицата и органите по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към длъжника и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.
(3) По реда на ал. 1 банките, небанковите финансови институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключените договори за доверително управление или предоставените банкови касетки, както и за другите сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негово движимо и недвижимо имущество или дялови участия.

Органа по принудителното събиране може да използва всички способи заедно или поотделно. Предвижда се възможност за избор на длъжника, а отказа на публичния изпълнител, се обжалва пред директора на АДВ.


Възможност за избор от длъжника
Чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.
(2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател.
(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197. (пред директора на АДВ и пред окръжен съд).

Защита с/у ПИ: дава се право от закона за защита от незаконосъобразни действия, като такива действия могат да се обжалват. Обжалването се отнася само до незаконосъобразността, но не и до основанието и размера на вземането. По принцип могат да обжалват длъжниците, но и третите лица, чиито права и законни интереси са накърнени. Според ДОПК оспорването се извършва по адм. и съдебен ред, като принципно жалбите не спират изпълнението, но е възможно органът, пред който се обжалва да спре изпълнението. Органът, пред който се обжалва се произнася само за законосъобразност. Решението на директора на АДВ и ОСъд са задължителни за изпълнителния орган.

Обжалване
Чл. 266. (1) Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, съответно пред териториалния директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
(2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за публичния изпълнител, а третото задължено лице - и препис за длъжника.
(3) Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.
(4) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
Разглеждане на жалбата
Чл. 267. (1) Решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства.
(2) Решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да:
1. прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски;
2. спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя;
3. отмени обжалваното действие;
4. отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението;
5. остави жалбата без уважение;
6. остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие, и изпълнителното производство започва от отмененото действие.
Съдебно обжалване
Чл. 268. (1) В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред окръжния съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва, в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на окръжния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.
(2) Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Иск на трето лице
Чл. 269. (1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си.
(2) Искът се предявява срещу длъжника и взискателя.
(3) Съдът уведомява публичния изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.