12. Отчуждения и обезщетения.

В Конституцията са регулирани формите на собственост. Там са установени и гаранциите за защита на собствеността, като отношение между физичски или юридически лица. В чл.17 е установена традиционната за повечето Конституции формулировка, че частнта собственост е неприкосновена. В същото време Конституцията допеска отчеждаването на частна собственост. Това се прави с цел да се гарантират интересите на обществото.
За да се стигне до отчуждаване трябва да има законови правила и да е предвидено равностойно обезщетение. Отчуждаването е юридически институт с публиноправен характер, при който държавата от позицията на надмощното си положение с едностранен акт прекратява досега съществуващото право на собственост. Това може да стане без или въпреки съгласието на досегашния собственик. Без значение е и способа,чрез който е придобита собствеността.
Може да става дума за отчуждаване само на частна собственост, но не и на публична.
Нормативната уредба се съдържа в Конституцията, ЗС, ЗДС, ЗОС и ЗУТ.
По сега действащия ЗУТ е възможно принудително отчуждаване при определени условия: 1.Отчуждава се само, за да възникне публична собственост; 2.Отчуждава се, за да се постигнат определени цели-пътища, улици, комуникации. Изключенията от тези принципи са посочени в чл.205-изключителни случаи, когато има сгради, негодни за експлоатация или застрояване.
Законодателят е предвидил редица ограничения по започване на про-цедурата по отчуждаване. Те са свързани с целите на използване на имота или с отношенията със собстевниците на сградите или парцелите. Отчуждаване може да възникне само след влизането в сила на ПУП. В общия случай процедурата по отчуждаване минава през няколко етапа. Завършващият акт е заповед, в която се съдържат две неща: размера на паричното обезщетение и датата, на която съответният имот ще бъде завзет и ще премине във фактическата власт на държавата или общината. Отчуждаването поражда действие от деня, в който се изплати паричното обезщетение. Тук е възможен съдебен контрол.