10. Усложнения в обекта на данъчното облагане. Промени във фактическия състав. Заобикаляне на данъчния закон. Сделки между свързани лица. Симулация. Други усложнения.

1. Промени във фактическия състав – промяна в юридическите факти, породили данъчното правоотношение, а от там и в последиците, поради които може да се стигне до доплащане или връщане на данък, като процедурата е уредена в чл.133 ДОПК и дава възможност, когато данъчното задължение е определено с влязъл в сила ревизионен акт (РА), производството да се възобнови – чл.133 (2) ДОПК. В този случай се прави нова ревизия, а отказът за изменение подлежи на обжалване по съдебен ред пред ОС, който се произнася с определение, което не може да се обжалва.

Чл. 133. (1) Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.
(2) Задължението се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:
а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;
б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
(3) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.
(4) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице споразумение по чл. 154.

Когато се установи, че данъчното задължение е определено в по-малък или по-голям размер се издава нов РА.
Чл.128 ДОПК – невнесени суми; актовете и отказите подлежат на обжалване по реда на обжалването на РА
Чл.133 (3) ДОПК – поправка на очевидна фактическа грешка. Издава се акт за поправка на ревизионен акт.
2. Заобикаляне на данъчния закон – това е друг институт на ДП, като според общото определение до заобикаляне на закона се стига, когато с правно позволени средства се постига забранен от правото резултат.
Според друго определение, приложимо в ДП заобикаляне на закона имаме, когато не се използват обичайни сделки, а други с цел да се наруши закона.
3. Нарушаване на данъчния закон – когато не се плащат или се плащат по-малко данъци (чл.14 ЗКПО – довнасяне на данъка + утежнения – лихви). Данъчният закон предвижда като правна последица, че сделките запазват гражданско-правния си ефект, а се доплащат дължимите данъци по тях.
4. Симулация – чрез привидна сделка се прикрива друга реална сделка. Правните резултати и данъчното облагане се извършва при условията, които биха станали за прикритата сделка. Разкриването на прикритата сделка не е скрепено с давност, като са допустими всички способи, вкл. и свидетелски показания – чл.14 (3) ЗКПО.
5. Сделки между свързани лица - §1, т.3 ДОПК, чл.13 ЗКПО, наредба №5/1999г. на министъра на финансите (тя определя реда и начините за определяне на пазарната цена). Лица с връзка по между си (роднински и др. вид взаимоотношения). При осъществяване на сделки между такива лица трябва да има съществено отклоняване от резултата, който би бил постигнат при несвързани лица.
6. Подобни са и сделките, при които се прилагат т.нар. трансферни цени (трансферно ценообразуване) – чл.15 (3) ЗКПО, §1, т.9 от доп. разпоредби на ДОПК, като в чл.16 и §1 ЗКПО и §1, т.10 от доп. Разпоредби на ДОПК се посочват методите за определяне на пазарните цени.

§ 1. По смисъла на този кодекс:
т. 3. "Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
т. 9. "Трансферни цени" са налице, когато в търговските или финансовите взаимоотношения между свързани лица са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица и които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им.
т. 10. "Методи за определяне на пазарните цени" са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.
Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане (ЗКПО)
Чл. 13. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Чл. 14. (1) Когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.
(2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени.
(3) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.

Чл. 15. (3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице:
1. увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени;
2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;
3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;
5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;
6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица