10. Развитие на науката за римското право.

1) Правната наука до Ранния Ренесанс
>> От най-дълбока римска древност законодателството, правоприлагането и юриспруденцията вървят ръка за ръка, но в действителност не би могло да бъде по друг начин. За един продължителен период (VIII-V в. пр.Хр.) единствени тълкуватели на правото са били жреците. Правното знание е било обгърнато в мистерия и недостъпно за обикновения човек.

>> Обнародването на исковите формули и юридическите правила от Гней Флавий в края на V в.пр.Хр. лишило понтифициите от монопола им и създало предпоставки за възникването на светска юриспруденция. След създаването на претурата като магистратура със законите на Лицини и Секстий от 367 г.пр.Хр. и с въвеждането на формуларната процедура в средата на II в.пр.Хр., ролята на юридическата теория рязко се повишила и древноримските юристи започнали да пишат съчинения в два тематични кръга: 1) книги върху старото цивилно право и 2) книги върху преторския Едикт като своеобразно осмисляне на съдебната практика.

>> Около средата на I в. в Рим работили почти едновременно двама изтъкнати юристи - Капитон (основател на Сабинианската школа в класическата юриспруденция) и Лабеон (основоположник на Прокулианската школа). Два века правната мисъл в древния Рим се развивала в очертанията на тези две направления. Произведенията на юристите от класическия период са били четири типа:
1) Институциите - кратки изложения на частното право;
2) Регулите - обобщени правила (Регулите на Улпиан);
3) Сентенциите - мнения с критики и препоръки към съдебната практика (тези на Юлий Павел);
4) Въпросите и Отговорите - на правни запитвания (на Папиниан).

>> Теоритични постижения с практическа стойност са били:
- Постоянният Едикт от Салвий Юлиан (II в.) - обобщение на преторската работа;
- Грегориановият и Хермогениановият кодекси (в края на III в.);
- Теодосиевият кодекс (438);
- Юстиниановата компилация (529-534).

>> През следващите векове правната наука е обслужвала основно законодателството и практиката, особено в Източната империя - създаването на иконоборческото законодателство, Еклогата, голямата правна реформа на Македонските императори.

2) Начало на същинското римско право като наука
>> За истински научно разработване на римското право можем да говорим едва по времето на ранния Ренесанс в Западна Европа. В началото на XII в. в Болоня започва да преподава Ирнерий, който става професор по Римско право и декан на юридическия факултет на първия университет в света. Той четял и тълкувал Дигестите от Юстиниановия сборник, правейки глоси (оттук идва и "школата на глосаторите"). Последните представители на това направление са добавили към изучаването на римското право и актовете на германските и ломбардийските крале, градските статути на свободните градове и някои канонически сборници. Работата на глосаторите завършила през втората половина на XII в. с огромния труд на французина Акурсий, в който систематизирал всичко най-ценно от неговите предшественици.

>> В началото на XIV в. върху фундамента, положен от Болонската школа, пак в Италия, се появило друго направление - това на постглосаторите (коментаторите) - обръщали внимание на евентуалното практическо прилагане на римското право, но не в античния му вид, а по-скоро в болонската му интерпретация. Приносът на бартолистите (от името на бележития представител Бартолус) се състоял в убедителното демонстриране на възможностите чрез подходящото тълкуване римското право да бъде прилагано от кралските и градските съдилища, както и от църквата. На постглосаторите дължим и разпределянето на Дигестите на книги, титули, фрагменти и параграфи и тяхното индексиране. Въпреки че през миналия век са обвинявани в изкривяване на изворите, Бартолус например е отделил Общото римско право от Каноническото. Именно това е положило основите на съвременната европейска правна наука.

>> Хуманистичното течение през XVI-XVII в. обърнало погледа на юристите към оригиналните текстове на правните извори и особено на Юстиниановата компилация. То преляло в мощната школа на
- "елегантната юриспруденция", чиито основател е французинът Яков Куяций. Усилията на нейните представители били насочени към точното филологическо възстановяване на първоизворите. Ученикът на Куяций направил първото печатно издание на Юстиниановия сборник, на него дължим и названието Corpus iuris civilis. Идейните основи на този нов поглед към класическите ценности получават завършено изражение в школата на
- "естественото право", чиито основоположник е Хуго Гроций, а продължител - не по-малко известният Готфрид Лабниц. Те интерпретират римското право като глобална структура, извлечена от обществената същност на човека. Идеите за свободата на волята и обвързващия й характер, за неприкосновеността на частната собственост и т.н. пряко изразяват въжделенията на набиращата сили буржоазия. Третото направление,
- "практическото", се заражда успоредно първо в Германия, а после и във Франция. То подготвя съвременната употреба на пандектите. Така непосредствено след Великата френска революция под председателството на професор Потие с нареждане на Наполеон, се изготвя Френския граждански кодекс. След 1816 г. в Германия се полагат основите на първото в пълна степен съвременно направление в изучаването на римското право
- историко-критичната школа. Опирайки се върху достиженията на историческата наука, археологияъа, филологията, палеографията и епиграфиката, те привличат в изследванията си материали от предюстиниановото наследство. През втората половина на миналия век се доразвиват постиженията на предшествениците и се издававт критични издания на Корпус юрис, Институциите на Гай и др.
- "пандектистите" и тяхното направление възникват след началото на теоритичната работа по изготвянето на Германския граждански законник. Рудолф фон Йеринг и колегите му говорят не само са "модерна употреба на пандектите", а направо за "съвременно римско право". Те акцентуват върху правната логика и техника.

>> Средата и втората половина на XIX в. в Европа са наситени със социални борби и сътресения, насочващи вниманието на юристите към много важната корелация между правото и социалните борби. В правната романистика се обособява "социологическият подход" с най-значителни изяви във Франция и Италия на Пол Жирар, Кюк, Ферини и др. Публикуват се редица значими и задълбочени изследвания на Закона за дванадесетте таблиции т.н.

През втората половина на XIX в. Маркс и Енгелс създават основите на историческия материализъм, като вместват в системата политика. На тази база в Русия (по-късно СССР) през 20те се заражда "марксическото" направление. Наред с някои подходи, обогатяващи инструментариума на науката за римското право, марксическият подход преувеличава ролята на класово-експолататорското начало в Древния Рим и съсреодоточава внимание върху него. Нещо повече, поради отрицателното си отношение към частната собственост, марксистите въобще отричат ролята на римското право като източник на норми и принципи.

>> Състоянието на науката за римското право през последните десетилетия се определя от множествеността в използването на методите и подходите, разработени от модерните направления: историко-критическо, пандектно, социологическо, марксическо. От друга страна, главно в европейската наука, все повече се третират въпросите свързани с римското провинциално право, като предпочитанията на отделните учени са свръзани обикновено с националната им принадлежност.