1. Понятие за териториално устройство. Принципи.

Еволюцията на средата, която обитава човека е съставна част от неговото биологично и социално развитие. Това е границата и в същото време връзката между обществото и природата. Селищното устройство във всички негови аспекти оказва къде се съединяват двете същности на човека като биологично същество и като висше мислещо същество. При това човекът, като висше мислещо същество,живее и се прявява в някакъв тип обществена организация.
В хода на историческото развитие се осъществява обмен на вещества между човека и природата. Човекът извършва съзнателна и целенасочена трудова дейност и в рамките й се стига до два противоположни резултата. От една страна се формират потребителски стойности,а от друга се стига до изменение и ограничаване на естествената среда. Тя се заменя с изкуствена, която служи на нуждите на човека като обществено същество.В същото време той не загубва своята биологична същност. Всички процеси в обществото и в условията на живот, които то му създава са в зависимост от неговите биологични особености.
Териториално и селищното устройство е дейност на определени от законите на страната правни,икономически и социални субекти, чиято дейност цели създаване на благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Необходимостта от селищно устройство произтича от необходимостта за създаване на жизнена среда и благоустройство на населените места така, че те да създадат благоприятни условия за развитието на човека.
Населените места,като основа за съсредоточаване на обществената дейност, се формират в течение на историческото развитие на обществото. Влияние оказва политическото развитие на обществото и развитието на производствените сили. Населените места се създават преди държавата и на тяхна основа се създават държавните образувания. В началото като населени места се разглеждат селата и градовете. В последствие за населени места и селищни образувания се говори там, където има активна човешка дейност, в следствие на която се стига до изменение на естествената среда. Това е намерило отражение и в българското законодателство. За населени места и селищни образувания са признати вилни селища, курортни и промишлени комплекси,които имат различно фактическо и правно положение от селата и градовете.
Факторите, които влияят върху селищното устройство са няколко категории. Те са политически,икономически, географски, вид, стректера и характер на населението и разпределение на населението. Редица научни направления се занимават със селищното устройство. Това са икономика, демография,физика,химия и разбира се право. От гледна точка на правото значение имат на първо място правата на гражданите и техните организации. На второ място са правомощията на държавните органи,на трето-правото на собственост и на четвърто рамките, в които може да се извършва стопанска дейност. Особена роля имат случаите, при които установените зависимости на физиката, химията и биологията са превърнати в правни норми, за да придобият те задължителността за изпълнение и спазване, за да се отговори на биологичната и социална същност на човека.
Принципите,на които почива селищното устройство са няколко:
1.Принцип на демократизма
2.Принцип на комплексността
3.Принцип на социалната насоченост
4.Принцип на непротиворечие между държавните,общинските и личните интереси
5.Принцип на съчетаване на териториалните и отрасловите интереси
6.Принцип на балансираността
Връху селищното устройство влияят различни природогеографски фактори-релеф, горива, енергоносител, горски ресурси, територия. От гледна точка на релефа България се нарежда сред страните с най-благоприятни условия за селищно изграждане. При нея има сравнително равно положение на територията.Ниските земи са 31%,хълмистите-41%, а планинските-28%. Средната надморска височина е възможно най-благоприятна за строителни и благоустройствени мероприятия-470 м.Водните ресурси са неравномерно разпределени.