5. Данъчни правоотношения. Обща характеристика. Същност и структура. Видове данъчни правоотношения. Юридически факти и фактически състави.

Данъчните правоотношения са публични, защото данъците се създават със закон, събират се от органите на публичната власт едновременно със законово установеното задължение за съдействие на ДЗЛ.
Обща характеристика: тя съвпада с общата характеристика та ДП – това са отношения, уредени с властническия метод на правно регулиране, в които винаги като страна участва държавата със свой орган, а предмет на тези правоотношения е плащането на данъка. Самото задължение за плащане на данъка възниква ex lege (въз основа на закона – само когато се появят предпоставките, предвидени в ПН, а не с акт на орган по приходите).
Структура: за да възникне едно данъчно правоотношение е необходимо да се осъществят предвидените в хипотезата на ПН факти – обект на облагане и връзката му със субекта на облагане, т.е структурата на данъчните правоотношения се изразява във връзката между данъка и ДЗЛ. Данъчният орган (органът по приходите) има властнически правомощия, докато ДЗЛ освен основното задължение да плати данъка има и други допълнителни задължения (подаване на декларация, оказване на съдействие на дан. органи и др.), както и права, свързани със законосъобразното определяне на данъка-
Юридическите факти са прости и сложни; действия и събития, правомерни и неправомерни. По отношение на същинските данъчни правоотношения юридическите факти са събития (за ГП сделката е действие, страните желаят настъпването на правните последици), а по отношение на ДП тя е събитие – страните не желаят настъпването на задължение за плащането на данъци.
Данъчните актове не са юридически факти – чл.106, 107 и 108 ДОПК – те самите не създават задължения, а само правят задължението видно и изискуемо (актът има декларативно действие, а не конститутивно).

Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109.
(2) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. В тези случаи чл. 154 не се прилага.
(3) Независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
Установяване по данни от декларации
Чл. 107. (1) Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.
(2) Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.
(3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
(4) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.
Установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.
(2) Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.

Когато юридическите факти са обозначени с други понятия от правото (например понятия от ГП, ТП или др. правен отрасъл), за да бъдат те ясни за ДП в доп. разпоредби на съответните закони са дадени легални определения на такива понятия. Данъчните органи действат в условия на обвързана компетентност.