4. Данъчни правни норми. Същност, структура и видове. Действие на данъчните правни норми по време, място и по отношение на лицата. Тълкуване на данъчните правни норми.

ДПН са общи правила за поведение (отнасят се са неопределен брой лица и случаи), чието приложение е скрепено с държавна принуда и имат хипотеза, диспозиция и санкция.
Хипотеза – юридическият факт, във връзка с който ще възникне данъчното задължение /обекта на облагане и връзката му със субекта (печалба, наследство, вещ...), които са годни да породят данъчното правоотношение.
Диспозиция – субекта на облагане и неговите задължения (основно – по плащане на данъка и допълнителни – подаване на данъчна декларация, регистриране, съдействие на данъчните органи).
Санкция – административна отговорност, която най-често е съизмерима с невнесения данък.
Видове ДПН:
1. С оглед на предписанията, които съдържат – забраняващи, задължаващи и оправомощаващи;
2. Материално правни и процесуално правни
Действие на ДПН:
1. По време – свързано е със съответния закон и най-често от 01.01.....г., или началото на някое тримесечие (чл.2, ал.4 от З устройство на държ. Бюджет). Обратно действие – няма норма, която да забранява обратното действие, но то не е желателно. В тази връзка е реш. №9/96г. на КС – за задължения и утежнения ПН трябва да е създадена преди възникването им. Процесуалните норми на ДП по принцип имат обратно действие (ДПК се прилага за незавършените производства).
Отмяната – тя трябва да е изрична. Има ПН с действие за определен срок.
2. Действие по място (териториално действие) – действат на територията на цялата страна, като няма пречка да бъдат обхванати и доходи и имущество на местни лица в чужбина. Възможно е действие на част от територията на страната (чл.61д от ЗКПО – данъчните облекчения действат за общини с голяма безработица и данъкът се начислява в бюджета, но остава в полза на лицето).
3. Действие спрямо лицата – ДПН се отнасят до неограничен бр. лица, които нямат правосубектност в други правни отрасли. Данъчното законодателство чрез свои критерии определя субектите на местни и чуждестранни за нуждите на данъчното облагане. Местните лица според данъчното законодателство имат икономическа принадлежност към нашата държава. Държавите изграждат данъчните си системи въз основа на два критерия
- свързват възникването на данъчните задължения със субекта (местно лице) – неограничена данъчна отговорност за него - дължи данъци за всички доходи или имущество, независимо къде се намират (необходим е престой 183 дни у нас);
- свързва се и факта, къде се намира обекта на данъчно облагане в съответната държава – по този начин се обхващат и чуждестранните лица, които са ограничено данъчно задължени за обекти в България.
Тълкуване на ДПН:
При тълкуването се изхожда от общото понятие за тълкуване – мисловна дейност, която цели да се установи точното съдържание на ПН. Принципът е, че каквото не е уредено в закона не може да се добавя или допълва. Прилагат се буквалното, граматическото, логическото, стеснителното, разширителното тълкуване. В ДП преобладава схващането, че в него да са заимствани понятия и институти от други правни отрасли то е автономно право, защото те са модифицирани за целите на данъчното облагане. Съществува становище, че понятията в ДП се схващат в техния икономически и стопански смисъл, а не от правно формалното им съдържание. Отдавна е отречено, че данъчният закон трябва да се тълкува в полза на фиска или в полза на субекта на данъчните задължения. С оглед на принципа на законоустановеност на данъчните задължения и обвързаната компетентност на данъчната администрация следва, че данъчният закон трябва да се тълкува стриктно, а не в полза на някоя от страните. Данъчните облекчения не могат да се тълкуват стеснително, защото те прокарват социална справедливост, а данъчните задължения обратно – не могат да се тълкуват разширително.
Попълване на празноти:
ЗНА не допуска аналогия в случаите на административна, наказателна и имуществена отговорност. Тук също тя е недопустима /у нас/, т.е празнотите не могат да се попълват чрез тълкуване /от принципа за законоустановеност на данъците/.