3. Основни понятия в данъчното право. Субект на облагане. Данъчен обект. Облагаема основа. Данъчна ставка. Данъчни преви легии. Други понятия.

Субект на облагане: това е лице, на което данъчния закон възлага тежестта за плащане на данъка /това е длъжника във връзка с чието имущество възниква правоотношението/. Субекти могат да са ФЛ, ЮЛ и други социални дадености, които само данъчния закон може да определи като субекти на облагане. По принцип всеки материален данъчен закон си ги определя, но чл.9, ал.2 ДОПК приравнява неперсонифицираните дружества и осигурителните каси на ЮЛ.

Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:
1. административният орган;
2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.
(3) Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия

Данъчно задължено лице: това е по-широко понятие и обхваща всички лица на които данъчния закон възлага задължения, свързани с погасяване или събиране на данъчния дълг /представители на субекта, трети лица, на които закон е възложил да удържат данъци на субекта/. Чл. 14 ДОПК говори за задължени лица, като носители на данъчни задължения; лица, задължени да внасят данъци и лица, които отговарят за задълженията на предните две групи.

Чл. 14. Задължени лица са физическите и юридическите лица, които:
1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

Данъчен обект: това е имущество или оценима в пари даденост, с която се свързва възникването на данъчното задължение – имущество, печалба, доход.
Данъчна основа: трансформираният за целите на облагането обект на облагане – към нея се прилага данъчната ставка.
Данъчна ставка: определена величина (% или %о), установен от законодателя, който отнесен към данъчната основа дава размера на данъка.
Данъчна привилегия /облекчение/: установяване на по-благоприятен режим с оглед социалната значимост на обекта или субекта на ДП – реш. №12/1994г. КС, който допуска създаването им, но само със закон.
Данъчна декларация: извънсъдебно признаване на отразените в нея факти /извънсъдебно признаване на притежаване на имущество или доходи/. Обслужват събирането на данъци. Подаването им е задължително – предвидено е в материалните закони /чл.32 ЗМДТ, чл.41 ЗОДФЛ, чл.13 ДОПК/, но данните в тях не обвързват данъчните органи.

Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2.
Чл. 32. (1) ЗМДТ - При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Чл. 41. (1) ЗОДФЛ - Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. Едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет включително приложенията към него. Еднолични търговци, чиито годишни финансови отчети са одитирани, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 15 април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.
(2) Данъчно задължените по този закон лица декларират в срока по ал. 1 притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина.
(3) Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка 5 на сто върху сумата, която остава за довнасяне по годишната данъчна декларация.
(4) Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес, а за чуждестранните лица - по адреса на последното пребиваване в страната.
(5) Чуждестранните лица, получили доходи чрез пълномощник, подават данъчна декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на пълномощника, а когато и пълномощникът е чуждестранно лице - по адреса на последното пребиваване на пълномощника в страната.

Данъчна единица: свързва се с данъчната основа и определя от какво се състои /пари, единица квадратура или кубатура или с оглед съдържанието на някакво вещество в друго/.
Данъчна година: у нас съвпада с календарната.