2. Понятие и правна характеристика на данъците. Принципи на данъчното облагане. Сравнение с други държавни вземания. Видове данъци. Данъчна политика.

Всеки данък има икономическа и правна характеристика, като проекто бюджета се изгражда на база постъпления от данъци. Те са основа на бюджета на държавата и той се крепи и планира въз основа на тях като редовен приход. Чрез данъците се преразпределя националния приход към непроизводствените структури на държавата.
Юридически белези на данъците:
1. Те са публично субективно право на държавата да получи определена сума пари. Това произтича от фискалния суверените на държавата. На това право съответства конституционното задължение по чл.60 от К гражданите да плащат данъците си.
2. Данъците са законово установени – това следва от чл.60 и чл.84 от К и важи за всички елементи и характеристики на данъците (обект, субект и размер).
3. Данъците са невъзвръщаеми, като държавата не поема задължение за връщане на сумата.
4. Данъците са безвъзмездни вземания – липсва конкретна насрещна престация /при таксите има такава/.
5. Установяват се по еднакъв начин за всички субекти, като задължението възниква ex lege - за всички данъчно задължени лица (ДЗЛ) данъците възникват по силата на закона, а не въз основа на данъчен акт, който е само с декларативно и индивидуално действие и прави вземането на държавата ликвидно и изискуемо.
6. Данъците са едностранно определени от държавата в качеството й на власт и договорното начало е изключено.
7. Данъците са непрехвърлими вземания – невъзможно и недопустимо е прехвърлянето на данъчни задължения на трето лице, което да обвърже държавата като кредитор, но няма пречка да бъдат платени от трето лице. Може да се плати на части.
8. Изпълнението на данъците е скрепено с държавна принуда.
Определение за данък: това е публично правно задължение, възникнало по силата на закона и изразяващо се в парично невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно от държавата и скрепено с държавна принуда.
Видове данъци:
1. С оглед връзката между държавата и платеца /ДЗЛ/:
- преки – ДОД, д-к в/у недвижими имоти, корпоративен данък, данък в/у наследство; Тук лицето, което понася данъчната тежест и платеца е едно и също;
- непреки – ДДС, акцизи – при тях горните две лица не съвпадат.
2. С оглед на системата на определяне на данъка:
- пропорционални /ДДС, данък печалба/
- прогресивни – ДОД;
- данъци с абсолютна стойност – патентен данък.
3. С оглед на обекта на облагане – имуществени и подоходни /според нашата К са изключени данъците от личен характер/;
4. Според това в кой бюджет постъпват – републикански и местни;
5. Според това кой ги плаща – ФЛ, ЮЛ, или и двете.
Основни принципи на данъчното облагане: /от К/
1. Принцип на законоустановеност на данъците – чл.60, вр. чл.84 от К – всички основни елементи, характеризиращи данъците се определят в закон, като това се отнася с еднаква сила както за данъчните облекчения, така и за данъчните утежнения;
2. Принцип на данъчната справедливост – чл.60 К – размерът на данъка трябва да бъде съобразен с дохода и имуществото на лицата;
3. Принцип на служебното начало за дейността на органите на данъчната администрация /това е процесуален принцип/ – данъчните органи са длъжни служебно да установяват всички факти и обстоятелства, включително и тези, които водят до данъчни облекчения;
4. Еднакво да прилагат данъчните закони – едни и същи социални групи да се облагат еднакво.
Данъчна политика: /от ФП/
Законодателят от гледна точка на справедливостта може да създава специални закони за определена група лица. Данъчният суверенитет дава възможност на държавата да създава данъчна политика каквато иска. Икономическият обмен обаче налага при формирането на данъчната политика да се спазват определени граници на разумност. От гледна точка на ЕС се налага и хармонизиране та данъчната ни политика с тази на общността /например по отношение на ДДС/.
Въпросът е колко данъци и каква част от дохода да се изземва? Приема се, че повечето на брой данъци дават възможност за по-голяма диференциация и обхват на повече лица.
Кои данъци да се прилагат повече – преките или косвените – становището е да се даде приоритет на преките данъци – те засягат стопанската дейност.
Кой метод на определяне на данъка – прогресивни /приспособими са към ФЛ/ или пропорционални /приспособими са към стопанската дейност.
Другият въпрос е дали да има данъчни облекчения? Те се създават със закон /чл.60, ал.2 К/, но прекалените облекчения водят до възможност за заобикаляне на закона.