1. Предмет.

1. Свързан е с движението на стоки, капитали и нематериални имуществени права или с т.нар ДЕЛОКАЛИЗАЦИЯ и ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ на търговските отношения

На първо място - В обхвата на международното търговско право се разглеждат основните принципи и източници, на второ място – това са субектите на международната търговска дейност, т.е., когато разглеждаме въпросите за МТП първо говорим за източниците, предмета, после за субектите, същността на международните търговски отношения/договори, ; видове международни търговски договори и естествено , съобразно техния предмет – определено място в международното търговско право се отделя на защитата на интелектуалната собственост

В предмета на МТП се включват и проблемите, свързани с решаване на споровете, породени в търговските правоотношения, като се има предвид, че най-широко приложим в търговските отношения е арбитражния процес, разбира се арбитражния процес е една алтернатива на съдебното производство за решаване на търговски спорове, тъй като предпоставка за неговото развитие е наличието на арбитражно споразумение. Следователно при липсата на това арбитражно споразумение – търговският спор ще бъде разгледан от съдебен орган при всички случаи

Тъй като, често пъти търговските отношения се развиват не винаги и не само въз основа на двустранно-подписани договори, то и наличието на арбитражно споразумение без двустранно подписан договор трудно би могло да бъде избегнато

В рамките на Световния търговски обмен, постепенно се установяват организации, които да регламентират или регулират този обмен на две плоскости:

- чрез публичнин международни договори – международни договори на публичното право, т.е. налагане на определени задължения на държавите-съдогорителки на международните публични договори, с оглед осъществяване на равноправен търговски обмен и развитие на конкуренцията /свободната конкуренция/;

- унификация на частно-правната регламентация, хармонизация на частното право, което да улесни установяването на търговски правоотношения между частно-правните субекти

!!!МТП – в този аспект се различава от международното икономическо право, тъй като последното създава само правни задължения за държавите, които правни задължения са основани на определени икономически показатели, т.е. международното икономическо право включва САМО и ЕДИНСТВЕНО междудържавни отношения.. или говори се за т.нар. МАКРОРЕГУЛАЦИЯ на международната търговия, която има за цел да отвори от една страна и от друга страна да защити пазарите в отделните сектори на стоки и услуги.

В настоящия момент е НЕВЪЗМОЖНО да има универсално регулиране на международната търговия. През 1970 г. Франция предложи Проект за Конвенция на Право в международната търговия, който така и не влезе в сила.

На настоящия момент, хармонизацията изглежда много по-възможна на регионално ниво, а именно, в рамките на ЕС създаденото общностно право

В рамките на Африканския континент ОНАDА Организация за международна търговия - /охада/- обстойна РЕГЛАМЕНТАЦИЯ на търговското право в Африка, приет е единен акт по търговско право, който има непосредствено приложение в държавите, които членуват в OHADA

Международното търговско право се състои от норми с национален, международен произход и т.нар. транснационални норми, МТП е непосредствено и изцяло свързано с международното частно право. То не представлява отделен правен отрасъл, макар да се включва в правната система на държавата, а представлява част или клон на международното частно право, тъй като то се регулира както от преки норми, така и от стълкновителни норми, които след разгръщането си уреждат съответното търговско правоотношение.

ПРЕДMЕТЪТ на МТП се характеризира със следните БЕЛЕЗИ:

1. икономически характер на дейността – т.е. от обективна гледна точка, предмет на регулиране е обмена на стоки и услуги, който води до печалба и реализиране на печалба за едната страна или от обективна гледна точка това е дейността, която е определена в член 1 на ТЗ. /трябва да имаме търговска дейност, която да носи печалба за една от страните/
2. субектите – частно правни субекти, това са ЮЛ/най-често, макар че няма пречка и ФЛ да участват в международния търговски обмен/, транснационални групировки, т.нар. групи от дружества, това се тези транснационални корпорации – това макар и да е субект на международния договор, тази група не е отделен гражданско правен субект, няма националност, обикновено в нея влизат отделни юридически лица, дружества, които сформират тази група и отношенията помежду им се уреждат на договорна база, като тези отношения са подчинени на определено приложимо право, което страните са избрали, ДЪРЖАВАТA, като участник в тези частни правоотношения – на първо място, тя се явява такъв в договорите за Концесия, Концесията по принцип е предоставяне на ползването от един частно правен субект на определени обекти публична държавна собственост или публична общинска собственост или дейности, които са обект на защита от държавата. Концедент/този който предоставя концесията/ е винаги държавата или общината , но договорът за концесията е частно правен договор, като концесионер може да бъде местно или чуждестранно физическо или юридическо лице-търговец. Дали това физическо или юридическо лице е търговец ще се реши от неговото национално право. Държавата участва в частно правоотношение като субект и при инвестиционните договори, когато се сключват договорите за инвестиции, те се наричат така, но те представляват комплексни договори, отделните техни елементи се подчиняват на правния режим на отделни видове сделки, едната сделка може да бъде за покупко-продажба, другата – с прехвърляне на ценни книжа, третата – действие на определени финансови инструменти, т.е. няма единен режим който да разграничи договорът за инвестиция от гражданска и частно-правна гледна точка. Реципирано от международно-правната практика, по-скоро – Какво означава инвестицията, да се определи даден обект дали представлява инвестиция и оттам да се търси закрила от държавата, но той не е свързан с правния режим на самата сделка по сключването на този инвестиционен договор и в този смисъл, тъй като държавата е субект, подписана е Конвенция за разрешаване на спорове между държави и ФЛ и ЮЛ, граждани на други държави-съдоговорителки, относно разрешаване на инвестиционните спорове. В резултат на тази Конвенция е създаден специален Арбитражен съд CIRDI – който разрешава такива спорове, страна в подобно арбитражно производство е държавата, която обикновено е ответник по спора, а ищец обикновено е лицето, инвеститора, който е абсолютно частно правен субект и който търси отговорност от държавата, приела инвестицията за това, че тя не е изпълнила условията по инвестиционния договор. За да може този арбитраж да действа, трябва да имаме арбитражно споразумение. С развитието на практиката този постоянен арбитраж който действа, се приема че е налице арбитражно споразумение /Вашингтонска конвенция/ както тогава клауза е сключена в инвестиционния договор конкретно, така и в случаите, когато в двустранните международни договори за защита и насърчаване на инвестициите е посочено, че ще се прилага Вашингтонската конвенция. България е страна по такъв спор, инвеститорът, който сключи инвестиционен договор – офшорно дружество , съвсем легитимно, представляващо законодателството на определена държава, което законодателството е създало точно с такава цел – учредяване на дружество, което да носи националността на държавата, в която то е вписано, да се ползва с преимуществото на т.нар „Данъчен рай”, неговата роля във всички тези „офшорки”, да осъществява дейност Не в държавата, в която е регистрирано. То единствено ползва режима с облекченията в държавата, но условието е да Не практикува дейност в тази държава. Та инвеститор подобен е предявил иск срещу нашата страна за това, че не са спазени задълженията, предвидени в инвестиционния договор. Този арбитражен съд е институционен, но не е постоянно действащ. Има списък на арбитрите, избира се, започва делото, едно дело по такъв спор трае около 3-4 години и повече и решенията са от порядъка са от порядъка на 80-90 страници
3. международният елемент – се определя по същият начин, както в международното частно право, той може да се изразява в субектите на правоотношението, мястото на възникване на облигационното правоотношение, мястото на осъществяване на фактическия състав, местонахождението на вещите