Конституцията - същност, видове конституции

Реферат

Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция. Първата в света Конституция е приета в САЩ през 1789 година, а до този момент Конституция е имало само в щата Верджиния. Първата европейска Конституция е приета във Франция през 1791г. и послужва като първообраз на редица европейски конституции.
В съответствие с формата на държавно управление конституции¬те са републикански или монархически, които могат да отразяват раз¬лични нюанси на формите за управление. Републиканските могат да бъдат конституции на парламентарните републики (Германия, Италия, България и др.) и на президентските републики (САЩ, Русия и др.).
Монархическите могат да бъдат конституции на парламентарни мо¬нархии (Англия, Швеция, Норвегия и др.) и на конституционни монар¬хии (България според Търновската конституция и др.). Съобразно формата на държавно устройство те биват конститу¬ции на унитарни държави (Италия, България и др.), на федерални държави (СА1Ц, Германия, Русия и др.) и на конфедеративян държа¬ви (Швейцария).
На основата на характера на политическия режим конституциите са демократични (на Португалия от 1976 г. и много други) и реакци¬онни (на Гърция от 1968 г. и др.). Съобразно степента на социално-икономическото и политическо¬то развитие те могат да бъдат конституции на развити демократич¬ни държави (Германия, Франция), на държави, осъществяващи пре¬хода към демократизация (Унгария, България, Русия) и конституции на развиващите се държави (на Ангола, Гамбия и др.).
На основата на това дали конституцията съществува като юриди¬чески акт, приет по съответен ред, или не, те са юридически или фак¬тически. Фактическа е, когато отсъства юридическа конституция или когато съществуващата е суспендирана, но съществува конституцио¬нен строй, който определяме като фактическа конституция. У нас фак¬тическа конституция е съществувала например в периода на режима на пълномощията на княз Батенберг през 1881-1883 г., когато Търновска¬та конституция е била суспендирана. Фактическа конституция ще същес¬тва и когато юридическата конституция не е отменена, но в общество¬то се е установил друг конституционен режим, който не съответства на разпоредбите на юридическата конституция. В реално демократич¬ните общества юридическата конституция съвпада с фактическата, т.е. организацията и функционирането на обществото и държавата съот¬ветстват на юридическата конституция.
Според това дали конституцията отразява фактически съществу¬ващите в обществото социални отношения, или не, те са реални или фиктивни. Реални са онези, които адекватно регулират обществените отношения и са действащ лост за управление на обществото. В мно¬жеството конституции могат да се намерят фиктивни разпоредби, за¬това можем да говорим за отделни фиктивни норми, а не за фиктивни конституции.
Разпространено е становището, според което конституциите мо¬гат да бъдат писани или неписани, но това делене е твърде условно. Писани конституции са тези, които представляват единен юридически акт, каквато е например нашата Конституция, както и конституциите на почти всички съвременни демократични държави. Класически при¬мер за неписана конституция е английската.
В отговор на твърденията на А. Токвил, че Англия няма конститу¬ция, Джеймс Бракс за пръв път обосновава идеята, че конституциите освен писани като единен юридически акт могат да бъдат и неписани, каквато е английската. Неписани означава, че не съществува формална конституция, но тя съществува като конституция в материален смисъл, т.е. че конституционната материя е уредена от писани и неписани пра¬вила. Неписаните конституции са по-динамични, те са по-лесно прис-пособими към промените в обществото и държавата. Неписаната ан¬глийска конституция се състои от множество нормативни актове с конституционно значение, приети в продължение на повече от 700 го¬дини, които и сега продължават да действат. Основополагащи конс¬титуционни актове на Англия са Великата харта на свободата от 1215 г, Петицията за правата от 1689 г., Актът на министрите на короната от 1937 г., Актът за гражданството от 1948 г. и много други.
В неписаните конституции освен множеството писани юридичес¬ки актове се включват обичаите и конституционните конвенции. В англосаксонската правна система за източник на конституционното право се считат и съдебният прецедент, например решенията на съда (като това по делото Скот против Стансфилд от 1868 г. и др.), и теоре¬тични разработки на видни конституционалисти, като А. Дайси, У. Беджгот, Е. Мен, А. Дженигс и др. За разлика от писаните конститу¬ции неписаните не се нуждаят от сложни процедури за изменение и допълнение, което не ги прави по-малко стабилни.
Някои конституции по подобие на неписаните не представляват единен акт, а се състоят от няколко отделни конституционни акта. Оп¬ределяме ги като некодифицирани. Такива са конституциите на Ка¬нада, на Нова Зеландия, на Третата френска република и др. Например конституцията на Канада се състои от Закона за Британска Северна Америка от 1867 г, Конституционния акт от 1982 г. и други закони. Кон¬ституцията на Франция от 1875 г. се състои от Закона за организация на публичната власт, Закона за организация на Сената и Конституционния закон за взаимоотношенията между публичните власти. Това, че тези конституции не са кодифицирани актове, ги прави не по-малко стабилни и ефективни. За страните от общността на английската корона, каквито са Канада и Нова Зеландия, съществуването на некодифицирани конс¬титуции се дължи до голяма степен на влиянието на английските тра¬диции.
Конституциите биват още твърди (ге§1<1) или гъвкави (Яех1Ъие). Прието е, че твърди са тези, които се приемат и ревизират от специа¬лен орган, процедурата за тяхното приемане и изменение е сложна, изис¬кват се квалифициран кворум и мнозинство. Според някои автори кри¬терий за твърди конституции не е сложността на процедурата, а това колко често се изменят и допълват. Двата критерия са взаимно свърза¬ни. Сложната процедура има за резултат по-рядко изменение на конс¬титуцията, което я прави по-стабилна. На практика обаче невинаги е така, например швейцарската конституция от 1874 г. е твърда, но е из¬меняна многократно. Типичен представител на твърда конституция е американската. Искането за поправка на конституцията трябва да се направи от две трети от членовете на двете камари на Конгреса или от две трети от законодателните събрания на щатите и тогава започва процедурата по приемането на поправка. Тя се приема от специално свикания конвент, след което се ратифицира от законодателните събра¬ния или конвентите на три четвърти от щатите. Едва след това става съставна част от конституцията.
Гъвкави конституции са тези, които се приемат и ревизират по опростена процедура от органите на учредената власт. Такива са конс¬титуциите на Израел, на РСФСР от 1918 г. и другите конституции на СССР и на повечето социалистически държави. Нашата Конституция от 1991 г. притежава някои белези на твърда. За приемане на Конституцията се изисква свикване на Велико народно събрание и прилагане на специални процедури. Това са белези, които ни дават основание да я отнесем към твърдите. Но поради това, че някои текстове могат да бъдат изменяни и допълвани от Обикновеното на¬родно събрание, приемаме, че тя притежава белези и на гъвкава конс¬титуция.
В конституционноправната наука са получили признание условно наречени дарувани (откроирани) конституции и конституции до¬говори. Дарувани са конституциите, които суверенът в държавата - аб¬солютният монарх, „дава\" на своите поданици. В никакъв случай тези конституции не са резултат от добрата воля на монарха, те са истори¬ческа необходимост. Такива са конституциите на Япония от 1889 г., на Монако от 1911 г., на Югославия от 1931 г, на Кувейт от 1963 г. и др. Дарувани конституции се създават и в авторитарни републики. Те се утвърждават от държавния глава без участието на парламента (конституцията на Пакистан от 1962 г. и др.). Конституциите договори се приемат въз основана .договаря¬не\" между монарха и общодържавния представителен орган.Условно се приема, че те са израз на волята на монарха и на народа. По-важно е обаче, че тези конституции на практика съдействат за осъществяване на прехода от абсолютна към ограничена (парламентарна) монархия. От този тип са конституциите на Белгия от 1831 г, на Сърбия от 1888 г. и др.