9. Връзката на криминалистиката с криминологията

В процеса на своето възникване и развитие криминалистиката и криминологията имат сходна съдба-като самостоятелни науки се утвърждават приблизително по едно и също време-в края на 19 век,и възникват от други научни области.Формирането на криминалистиката и криминологията като самостоятелни науки е сързано с изследването на престъпника.начален тласък за това дава антропологията,която след възникването си привлича вниманието на учените към изследване специфичните признаци на престъпника.Тезата на Антонян,че до възникването на криминологията престъпникът е бил предмет на изследване в криминалистиката не е бзспорна,но в случая това не е най-важното.По-съществен е историческият факт,че именно изследването на престъпникът дава импулс за възникването и развитието на криминалистиката и криминологията.
Ентимологичното сходство на двете науки твърде често е причина различието между тях да не се долавя от неспециалистите.Общият им произход от лат.дума “кримен”ги определя като науки за престъплението.Криминологията както е известно,изследва престъпноста като социално явление,факторите,които я обуславят,и на тази основа разработва научнообоснован подход за превенция на престъпноста.
Криминалогическите знания имат непосредствено приложение и в процеса на разследването.Установяване на причините и условия за извършване на престъпления е предмет на доказване.Предприемането на мерки за неутрализиране на криминогенните фактори за разследваното престъпление е непосредствена задача на разследващият орган.На това основание някои учени считат,че криминалистиката е наука не само за разкриване,но и за предотвратяване на престъпления.Тази позиция е неприемлива,защото неправилно се отъждествява възможноста за установяване на причините и условия за използване и извършване на престъпления с практически действия за тяхното ограничаване или неутрализиране.Безспорен факт е,че в процеса на разследването чрез криминалистически средства и методи може да се събере информация за факторите,които са способствали за извършване на престъпления и да се вземат мерки за неутрализиране или ограничаване на криминогенното им влияние.Не подлежи и на съмнение и обстоятелството,че при осъществяването на тази дейност е възможно превантивно въздействие спрямо заподозрените,обвиняемите и уличените.Органите на предварителното производство и на дознанието осъществяват превантивна дейност и като уведомяват съответните институции за установените в процеса на разкриването и разследването криминогенни фактори.Принципният въпрос в тези случаи е не дали тази дейност се осъществява в процеса на разследването,а дали е предмет на криминалистиката.
Получаването на информация за факторите,които благоприятстват извършвено на дадено престъпление чрез криминалистически методи и средства,по същество не е превантивна дейност,а по-скоро предпоставка за нейното осъществяване.Едва когато органът на разследването реши да използва получената информация и предприеме необходимите дейстия за получената информация и предприеме необходимите действия за ограничаване криминогенното влияние на едни или други фактори,се пристъпва към осъществяването на реална привантивна дейност.Нейното изследване не е предмет на криминалистиката,а на криминологията.Ето защо не бива да се смесва възможноста за получаване на информация за криминогенните фактори чрез криминалистически методи и средства с превантивната дейност по нейното използване.Наличието на допирни точки между криминалистиката и криминологията в областа на превенцията на престъпноста не означава,че изследваната от криминалистиката дейност има превантивна същност.Именно заради точа не е уместно предотвратяването на престъпленията да се включва в предмета на криминалистиката.
Някои от резултатите от криминологични изследвания могат да бъдат използвани при разкриване и разследване на престъпления.В същото време отделни емпирични криминалистически изследвания,предимно в областта на криминалистическата характеристика на престъплението,могат да получат и криминалистическа интерпретация.
Криминалистиката и криминологията не изучават престъплението като юридически факт,а като обект на познание от гледна точка на техният предмет.Основният смисъл от криминологическото изучаване на механизма на престъпното поведение е разкриването на причинната обусловеност на престъплението.Комплексът от фактори,които влияят върху личноста на престъпника,имащи значение за формирането на неговата антисоциална насоченост,са криминологическа проблематика.Когато обаче се разглежда механизма на непосредственото формиране и обективизиране на престъпното поведение,интересите между криминологията и криминалистиката се преплитат.Обобщението и теоретичното обяснение на свързаните с престъплението обстоятелства-време,място,начин на извършване,жертва,извършител,са предмет са предмет на криминалистическата и криминологическата характеристика на престъплението.Криминологическата характеристика на престъпноста разкрива нейната същност като социално явление,факторите,които я обуславят,предметната,личностната и териториалната му структура.Нейното предназначение е в съответствие с основната социална задача на криминологията-научно да осигурява превенцията на престъпността,като представя ясна картина за явлението,криминогенните фактори,които го обуславят,и мерките за тяхното ограничаване или неутрализиране.
Криминалистическата характеристика на престъплението се различава от криминалогическата както по своето предназначение,така и по съдържанието си.Тя е подчинена на целите на дейността по разкриване и разследване на престъпления.Съществен криминалистически интерес,както бе насочено при определяне предмета на криминалистиката,представлява изследването на закономерните връзки между извършителя и жертвата,времето,мястото,начина на извършване на престъплението,мотивите и пр.Установяването на една или друга зависимост в това отношение има съществено значение при изграждането на версии в процеса на разкриване и разследване на престъплението.Доколкото някои от резултатите от тези изследвания могат да се използват за целите на превенцията на престъпността,те представляват криминологичен интерес.
Криминалистическото изследване на генезиса(произхода)на формиране на престъпното поведение представлява интерес не само за превенцията на престъпността,но и за дейността по разкриване и разследване на престъпления.Доколкото информацията или версията за мотива е ключ към разкриване към редица престъпления изследването му представлява криминалистически интерес.Мотивите за извършване на престъпление,могат да бъдат включени към криминалистическата характеристика на престъплението,но все още не са били обект на задълбочени криминалистически изследвания.В тази област криминалистиката може да използва резултатите от криминологични научни изследвания.
Макар и съвсем бегло очертани,общите допирни точки между криминалистиката и криминологията дават основание да се направи извод,че сходството между някой от обектите на тяхното изследване определя връзката между двете науки и едновременно с това е условие за интеграция при изследването им и взаимно ползване на получените резултати.