9. Национална комплексна устройствена схема.

1. Чл. 100 ЗКИР посочва начините за постигина на целите и задачите по устройството на територията на национално ниво. При неговото изработване се използва информация от ведомствата, които съхраняват икономическа и социална информация като Националния статистически институт. Районните устройствени схеми се отнасят до част от територията на страната. Те се съобразяват и, в известна степен конкретизират националната устройствена схема за конкретен район.
Националната устройствена схема се представя върху два носителя: текстови и графични материали. В текстовите материали се съдържат прогнози, програми и анализи. Графичните материали се състоят от графики и диаграми. Националната устройствена схема се изработва като обществена поръчка, приема се от Министерски съвет и се възлага на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
При изработването на районните устройствени схеми първо се започва със задание. В него се определят основните параметри, то представлява проект за районна устройствена схема. Допустима е актуализация, което означава ново производство по осъвременяване на районната устройствена схема. Районната устройствена схема с обхват над една област се одобрява от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Районната устройствена схема за една област се одобрява със заповед на областния управител.

2. Следващото ниво на планиране са устройствените планове. Те са две големи групи: общи и подробни устройствени плаове. Нормативната уредба се съдържа в Глава VI ЗУТ.
2.1 Общите устройствени планове са уредени в чл. 103, 154 и сл. ЗУТ. Подробностите по техническото съдържание и процедури по прилагането са уредени в Наредба .... 2002 г. Общите устройствени планове представляват задължителна основа за изграждането на територията на общините на отделните населени места заедно с техните землища. Така ги охарактеризира и чл. 104 ЗУТ. Предвижданията, които се съдържат в общите устройствени планове са свързани със структурата на територията, преобладаващото предназначение, инфраструктурата, околната среда и обектите на културно-историческо наследство. И тук е спазен принципът, установен в стария и отменен ЗТСУ, че предвижданията, които се съдържат в тях, представляват основа за изработване на подробните устройствени планове. Общите устройствени планове нямат непосредствено инвести-ционно значение. Поради тази причина те не могат да бъдат основание за отчуждителни и обезщетителни процедури. Това решение е възприето от ЗУТ и по-рано от ЗТСУ, тъй като законодателят е преценил, че с тях не се засягат непосредствено лични права и интереси.
В чл. 105 ЗУТ са уредени видовете общи устройствени планове. Критерият, който е избрал законодателят, е територията, за която се изработват общите устройствени планове. Законът описва съдържанието на плановете. На първо място, това е структурата на територията, нейното преобладаващо предназначение. В тях е посочен общият режим на устройството на всички територии, чиито земи са държавна и общинска собственост. Особености има за населените места или селищните образувания, които са с национално значение. Тук в общите устройствени планове се съдържат и перспективите за изграждането и благоустройството на територията.
Общите устройствени планове, подобно на схемите, се състоят от два вида носители: текстови и графични. Текстовите материали се разделят на две групи. В първата се съдържа анализ на съществуващото положение. Тук се съдържа информация информация за условията към определен момент (наличен жилищен фонд, схема на здравеопазването, образованието, културата и техническата инфраструктура). Във втората част са обособени перспективите за развитие (необходимото строителство, демографски показатели.). Съгласно наредбата графичните материали служат за онагледяване на показателите в текстовата част. Те също са две групи: основни и допълнителни. В основните са включени опорен план, режим на устройствени и строителни граници, земеделски земи, горски територии, водни площи и др.
2.2 Процедурата по създаването, обявяването и одобрявването на общите устройствени планове е уредена в чл. 124 и сл. ЗУТ. Започва се с решение на общинския съвет. С това решение се възлага на кмета да предприеме необходимите действия по изработването на общ устройствен план. Когато става дума за общ устройствен план на община, финансирането става става от общинския бюджет. Когато става дума за обекти с национално значение, процедурата по изработването се осъществява с акт на Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Проектите за общи устройствени планове минават през две фази – предварителен и окончателен проект. Общите устройствени планове задължително минават през обществено обсъждане. След това те се внасят в екологичните съвети по устройство на територията. Общественото обсъждане е елемент от фактическия състав по изработване и приемане на общите устройствени планове, чрез който законодателят се опитва да гарантира възможността за гражданско участие и за ангажиране на обществеността.
Друг задължителен елемент при изработването на проектите е съгласуването със заинтересуваните централни и местни администрации. Това означава, че при изработването на общите устройствени планове са включени и обществото, и компетентните държавни органи. След общественото обсъждане и съгласуването с държавните органи проектите за общи устройствени планове се разглеждат и приемат от общинските експертни съвети. Когато е необходимо, те се разглеждат от областния и от националния експертен съвет.Така оформеният проект има окончателен характер. Кметът го внася в общинския съвет, който го приема с решение и то се обнародва в Държавен вестник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Това законодателно решение може да се възприеме като правилно, защото с общите устройствени планове не се засягат права и интереси на конкретни лица.

2.3 Особени случаи. За Столична община са установени специфични правила. Тук специален закон играе ролята на общ устройствен план – Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО).
Общите устройствени планове на селищни образувания с национално значение се одобряват със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с общинския съвет. Тази заповед на Министъра се обнародва и също не подлежи на обжалване. Предвиденото съгласуване има за цел да се съчетаят местните и националните интереси.