9. Държавна и общинска собственост.

По силата на чл. 17, ал. 4 от Конституцията режимът на обектите държавна и общинска собственост се определя със закон. В изпълнение на тази разпоредба през 1996 г. бяха приети ЗДС и ЗОС, изменяни многократно, включително и декември 2006 г. Особеното при държавната и общинска собственост е това, че те са субекти както на публична, така и на частна собственост. Уредбата е сходна и в двата закона. Стремежът е да се определи публичната собственост, а всичко останало - остава частна.

Според чл. 2 ЗДС публична държавна собственост са:
1. Обектите по чл.18, ал. 1 от Конституцията, определени за изключителна държавна собственост;
2. Обектите определение със закон или акт на МС за публична собственост;
3. Движими вещи, определени по същия ред за публична собственост;
4. Имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на служебните им функции. (терминът ведомство е изяснен в § 1 от Допълнителните разпоредби към ЗДС и най-общо се определя като част от държавната администрация.)
5. Имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение, определени от МС.
Всички останали държавни имоти са частна собственост. Дори доходите от имоти, публична собственост също стават частна.

Не са държавна собственост по смисъла на ЗДС имотите, собственост на търговски дружества или ЮЛНЦ, при които държавата е едноличен собственик на капитала или на имуществото.
Към държавната собственост спадат и вещите, придобити чрез международен договор, включени в наследства, за които няма наследници по закон или завещание, придобити чрез други способи, напр. отчуждаване, както и ликвидационните квоти при ТД или ЮЛНЦ.

Режимът на публичната собственост търпи определени изменения, наложени от обективните обстоятелства. Вещи, които са престанали да имат качеството на публична собственост се обявяват за частна собственост с решение на МС. По същия начин се постъпва, когато частната собственост се обявява за публична. Това не се отнася само за обектите изключителна държавна собственост, при които режимът се променя с изменение на Конституцията.

За своите имоти държавата удостоверява правото на собственост с нарочни (изрични) актове за държавна собственост. Тези актове се издават от службите „Държавна собственост” към областните администрации. Актовете задължително се вписват в службите по вписване. За това се изготвят в минимум два екземпляра. Този акт спада към констативните писмени доказателства за правото на собственост, тъй като според изричната разпоредба на закона нямат правопораждащо действие. За държавни имоти в чужбина актовете се издават от МРРБ (Министерство на регионалното развитие и благоустройство).

Имотите публична собственост не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Точно обратното важи за имотите частна собственост, за които се прилага ЗС, освен ако не е предвидено друго.

При общинската собственост законът определя най-напред обектите общинска собственост. Можем да обособим няколко групи:
1. Това са всички имоти, определени със закон;
2. Вещи, дарени или завещани на общината;
3. Вещи, придобити с доброволен труд или парични средства на населението;
4. Имоти, придобити чрез сделки, давност, отчуждаване или по друг ред, определен със закон.

От общия брой имоти публична собственост са:
1. Имоти, определени със закон;
2. Имоти, предназначени за изпълнение на функциите на органите за местно самоуправление и местна администрация;
3. Имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от Общинския съвет.
Всички останали обекти са частна общинска собственост, като казаното за държавната ще важи и за общинската собственост.

Имоти публична общинска собственост, които са престанали да имат това качество се обявяват за частна с решение на Общинския съвет. По същия начин се постъпва, когато имот, частна собственост се превръща в публична. Както и за държавната и за общинската собственост се издават актове за собственост. Това се извършва от съответното звено „Общинска собственост” към местната администрация. Актовете нямат правопораждащо действие. Казаното за държавната публична собственост се отнася и за общинската. Актовете се вписват, както при държавната.

Относно частната държавна собственост - разпоредителните функции се предоставят на областния управител. Областният управител сключва сделки, с които се прехвърля правото на собственост на други лица. Същественото при тези сделки е изискването за провеждане на търг, който определя купувача. Със заповед областният управител определя спечелилия търга и сключва с него договор. Когато предмет на сделката е недвижим имот, договорът се сключва само в писмена форма и подлежи на вписване. Това е изключение от правилото на чл. 18 ЗЗД.
По същия ред се постъпва, когато се учредяват вещни права върху недвижими имоти. И в този случай се провежда търг и писмената форма, заедно с вписването, е достатъчна.
По отношение на право на ползване такова може да се учреди върху имот частна държавна собственост за не повече от 10 г.
Аналогични разпоредби се съдържат и в ЗОС. Законът определя Общинския съвет като орган, който приема решения и упражнява общо ръководство и контрол върху имотите общинска собственост.
Разпоредителните сделки с имоти частна собственост се извършват след провеждане на търг, като договорите се подписват от кмета на общината. Отново е достатъчно обикновената писмена форма и вписване на сделката.