7. Държавна и общинска собственост върху земеделски земи

Законът говори за държавен и общински поземлен фонд. Смисълът на тези фондове е бил да акумулира земеделските земи, които после да предостави на малоимотните и безимотните.
Днес държавният поземлен фонд е съвкупността от земеделски земи, които са собственост на държавата. След разпадането на ТКЗС, този, който е внесъл земя в тях, запазва правото си на собственост, но не на същата земя, а друга със същото количество и качество. Съществува два вида право на собственост върху земеделски земи – държавна и кооперативна.
Член 24 ЗСПЗЗ – държавата запазва правото си на собственост върху:
ЗЗ, заварени от този закон, с изключение на онези, които е трябвало да бъдат възстановени;
Земите, предоставени на държавни органи (министерства, учебни заведения и т.н.);
Земи, собственост на организации, които произвеждат посадителен материал;
Земите, предоставени на ловните стопанства.
Член 10б, алинея 5 ЗСПЗЗ – понякога върху ЗЗ впоследствие се извършва дейност, която не позволява връщането им (строеж на жилищни комплекси, писти за летища и др.). Тази земя не е част от държавния поземлен фонд, но тя не е и земеделска земя, за разлика от земята по член 24 ЗСПЗЗ.
Режимите на държавна собственост са два:
А/публична – собствеността на институциите за осъществяване на техните функции;
Б/ частна (по-голямата част) – използва се за нуждите на държавата, за обезщетяване на лица, които не могат да възстановят собствеността си, за оземляване и подаряване.
Разпореждането с държавна земя се извършва чрез състезателна процедура. При оземляването обаче земя се дава на онези, които имат по-голяма нужда (член 21 ЗСПЗЗ - Оземляват се с предимство по следния ред: лица, които се занимават със селскостопанска дейност в населеното място; лица, постоянно живеещи в даденото населено място и отстъпили земя в Държавния поземлен фонд в друго населено място; селскостопански специалисти, както и млади семейства, които поемат задължението да осъществяват селскостопанска дейност; лица, чиито ЗЗ са отчуждени за държавна или обществена нужда.).
Общински поземлен фонд – първоначален източник е възстановеното право на собственост върху земеделски земи, които са били общински преди Конституцията от 1947г. С КРБ от 1991г. се възстановяват общините като институция. Вторият източник за придобиване на право на собственост от общините е липсата на собственици на земите (член 19 ЗСПЗЗ – земеделски земи, които не се стопанисват от собствениците си, се стопанисват от общините). В 10-годишен срок общината може да ги ползва, след което придобива правото на собственост върху тях по давност. От общинските земеделски земи няма такива, които да са публична собственост. А ако има такива, това са бившите селски мери. Частната общинска собственост се използва за задоволяване на бившите собственици, за оземляване и продажба съгласно правилата за разпореждане с държавни земеделски земи.