7. Престация. Понятие, определяне на съдържанието. Видове.

Под престация се разбира – съдържание на облигационно отношение.По силата на облигационно отношение , длъжникът трябва да престира т.е. да осъществи един резултат.Съществуват 3 основни възгледа относно престациите:
1.Престацията е дължимо поведение;
2.Облигационното задължение има специфика – престацията е дължим резултат;
3.Престацията няма единна природа.
Определяне на престацията в зависимост от източника:
1.При договорните източници – водещ е договора / едностранна сделка /.Нормативните актове имат по-ограничено приложение.Те играят само допълващо роля , влизат в действие , когато не е уговорено нищо изрично.
2.При извъндоговорни източници / фактически състави които не включват сделки / - облигационното отношение се определя изцяло от закона.
Видове престации:
1.от гледна точка на дължимото поведение: действие или бездействие , имаме положителни и отрицателни престации.При положителните – длъжникът дължи действие , а при отрицателните престации бездействие.Отрицателните престации не подлежат на частично изпълнение.Те винаги са неделими.
2.Забавена престация – е пълно неизпълнение.Когато неизпълнението е довело материализиран материал , кредитора може да иска да махне сам материала.
3.Заместими и незаместими престации – Заместими – може и кредитора да изпълни.Те са прехвърлими и непрехвърлими. Незаместими – точно определено лице трябва да извърши , непрехвърлими са.
4.Делими и неделими престации – критерия тук е дали престацията може да се изпълни на части , така че частичното изпълнение да представлява интерес за кредитора.При неделимите престации е невъзможно частично изпълнение.
5.От гледна точка на времетраенето имаме престации с еднократно действие и престации с трайно действие.С еднократно действие – времетраенето няма правно значение.С трайно действие – времетраенето е от правно значение.
Правен режим на престацията “ даре”- прехвърляне на право на собственост. С договора страните поемат задължение от типа “даре”.Даре в превод е задължението да се даде нещо. Нашето право е възприело френската система и едновременно с това вещно-прехвърлителното и облигационно право.По принцип задълженията Даре се реализират в момента на тяхното приемане.Тук имаме няколко изключения:
1.не винаги при сключване на договора е възможно да настъпи вещно – прехвърлимо действие За да може при сключване на договора на настъпи такова действие , трябва веща да съществува и да е определена;
2.ако договорът има за предмет бъдеща вещ , то прехвърлителния ефект ще настъпи най-рано при появата на веща.
3.веща трябва да принадлежи на прехвърлителя , освен ако няма изрична уговорка за отлагане на вещно – прехвърлителния ефект.Така е при договора за изплащане.