6. Производство за издаване на индивидуални административни актове

ИАА е изрично волеизявление или изразеното с действия или бездействия волеизявление на административен орган или на друг овластен за това орган със закон, с което се създават права или задължения или се накърняват права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. По своята правна характеристика отказът да се издаде такъв акт също е ИАА. Индивидуални административни актове са още:
А.- волеизявлението, с което се декларират или констатират възникнали вече права или задължения (декларативни административни актове).
Б.- волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв акт.
В.- волеизявлението на административния орган, с което отказва да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие.
Нямат характерът на ИАА волеизявленията на административния орган, действията му и бездействията, които са елементи от производството по издаване или изпълнението на индивидуални или общи административни актове или за издаването на нормативни административни актове. Производството по издаването на ИАА се урежда в АПК- гл.5, раздел1. Това производство обаче не се прилага в два случая: Единият е, когато има специален ред за издаването на акта- например в данъчното производство; вторият случай се касае за актове на МС.
ИАА се издава от органа, който има правомощия за това. Когато нормативният акт се издава по проблеми от местно значение и законът не посочва изрично органът, който следва да го издаде, актът се издава от кмета на общината (чл.45 от ЗМСМА). Органът издава самостоятелно административния акт. Висшестоящият орган не може да изземе неговата компетентност, освен ако има изрична разпоредба.
Производството по издаването на акта може да започне по инициатива на:
А.- даденото ФЛ или ЮЛ. В случая, че той се формулира по искане на гражданин или организация, не изменя неговия едностранен властнически характер. В случая няма никакъв договор. Искането единствено инициира започването на производството. Органът самостоятелно решава дали да издаде или не акта.
Б.- компетентния държавен орган. ИАА, като и другите административни актове, може да се издаде служебно, т.е. по инициатива на органа.
В.- други органи, когато има изрична законова разпоредба. Такива са прокурорът, омбудсманът, по-висшестоящ или друг държавен орган.
Начален момент за започването на производството е датата, на която постъпва искането в органа, компетентен да го издаде. Тази дата на започването на производството е от особено значение, защото от нея започват да текат сроковете за издаването или мълчаливия отказ за издаването. Важно и съществено изискване е за започването на производството да бъдат уведомени заинтересованите граждани и организации. Съобщението се изпраща на известните граждани и организации. В случая това се явява своеобразна гаранция, че няма да бъдат засегнати с евентуалния бъдещ акт техните интереси.
След подаването на искането за издаването на ИАА, органът преценява дали то е допустимо. При упражняването на своите правомощия, всички органи и граждани са длъжни да оказват необходимото съдействие. Поначало не съществуват изисквания за формата на искането. То може да бъде писмено или устно, освен ако съществуват специални изисквания. Когато то е в писмена форма, то следва да съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, да бъде формулирано искането и да бъде подписано. Казано с журналистически език, то е в свободна форма. Съобразно наличните технически способности, искането може да се изпрати по електронната поща, факс и т.н.
Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му,т.е. дава входящия номер и датата на постъпването. Исканията, когато са в устна форма, се отразяват в протокол. Той се подписва от заявителя и от длъжностното лице, приело искането. Устните искания се приемат в рамките на приемното време за работа с гражданите, а писмените искания- в рамките на работното време.
Искането за издаване на ИАА се преценява за неговата допустимост и от правно-техническа гледна точка. Например има ли подпис, ясно ли е искането и т.н. Когато то не е подписано или съществува съмнение, че негов автор е соченият, то органът може да поиска потвърждаване.
Страни в производството по издаването на акта са заявителят, привлечените или встъпилите заинтересовани граждани или организации. Административният орган осигурява възможността на страните да се запознаят с всички материали в преписката. Те имат право да си правят бележки, преписи и прочие. Те могат да искат и заверени преписи срещу заплащане. Органът решава да издаде или да откаже издаването на акта, след като обсъди всички факти и обстоятелства по случая. Тук могат да бъдат направени и различни възражения от встъпилите или присъединилите се в производството лица. В това производство доказателствата се събират служебно от административния орган. Страните оказват съдействие, но не върху тях лежи тежестта за събирането на доказателствата. Доказателства в това производство могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата и свободите на гражданите. Тук могат да се използват в процеса на доказването различни доказателствени средства. Следователно доказването се извършва чрез доказателствените средства. Такива са: обясненията и декларациите на страните, писмени и веществени доказателства, експертните заключения на вещите лица, огледите и т.н. В производството са разрешени всички доказателствени средства, които не са забранени от закона. Характерна особеност е, че административният орган не може да откаже приемането на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специална разпоредба не изисква специален ред на доказване и със специални средства. Производството следва да се развие в сроковете, посочени в чл. 57 на АПК. Актът следва да се издаде в 14-дневен срок от датата на започването на производството. В случаите, когато се асае за ИАА за констатиране или деклариране на възникнали вече права или задължения или за ИАА за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права, този срок е до 7 дни. Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или на основата на факти, които са ноторно известни (общоизвестни). В случай, че издаването на ИАА е свързано с допълнителни проучвания, той е с фактическа и административноправна сложност, то тогава този срок е 30-дневен. Посочените срокове са от голяма практическа значимост. Те са свързани с мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие. Непроизнасянето в посочените срокове се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Правните последици на изричният или мълчалив отказ са еднакви. Когато производството е образувано от един орган и той трябва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ е на лице, независимо от това дали органът е направил такова предложение. Следователно принципът е: непроизнасянето в срок е мълчалив отказ.
Обратното обаче е положението при мълчаливото съгласие. Такова е на лице само в изрично посочените случаи. Следователно тук непроизнасянето в срок е отказ, а съгласие само в случаите, предвидени в специални законови разпоредби.
ИАА може да бъде в писмена или в устна форма. По начало той издава или отказва издаването на акта с мотивирано решение. В случаите, когато е в писмена форма, той следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.59, ал.2., т.е. наименование, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част и т.н. Писмената форма е типичната форма за ИАА. Устни административни актове могат да се издават само, когато това е предвидено в закон.
Посочихме, че административните актове могат да съдържат волеизявления, изразени изрично или с действия или с бездействия. ИАА, изразени чрез действия или бездействия, могат да се издават само в изрично предвидените случаи.
От ИАА произтичат права и задължения. Възможно е, обаче, в акта да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение. Това означава, че той ще подлежи на изпълнение преди да са изтекли сроковете за неговото оспорване. Разпореждането за предварително изпълнение може да се основава на необходимостта от осигуряването на живота и здравето на гражданите, защитата на особено важни държавни и обществени интереси при наличието на опасност да не се изпълни акта или да се затрудни неговото изпълнение. Разпореждането за предварително изпълнение, с което се допуска или отказва допускането му, може да се обжалва в 3-дневен срок от съобщаването му. Жалбата се подава чрез административния орган. Административният съд следва незабавно да я разгледа. Това става в закрито заседание. Поначало жалбата не спира допуснатото предварително изпълнение. В случай, че съдът отмени разпореждането, то той решава въпроса по същество. В случая определението на съда подлежи на обжалване в 3-дневен срок.
След издаването на ИАА, той се съобщава на заявителя, включително и на лицата, които не са участвали в производството. Съобщаването може да се извърши устно като това следва да се удостовери с подпис на извършилото го длъжностно лице. Когато е в писмена форма, се изпраща на заявителя и на заинтересованите лица. От момента на известяването започват да текат сроковете за неговото оспорване по административен или съдебен ред.