6. Понятие за международно престъпление.

Понятие за межд. престъпление – дефинира се по идентичен начин, както се дефинира в межд. нак. с–ма.
В МНП липсва легално определение на понятието межд. престъпление, както по нашето НП. То е дефинирано в чл. 9 НК. В много европейски кодекси се очертават основни признаци, елементи на престъплението, състава на престъплението, но в Римският статут се употребява израза елементи на престъплението. Тези елементи на престъплението се формулират в отделен акт, извън Римския статут. Счита се от гледна точка на теорията, че межд. престъпление е особен вид межд. деликт. Затова в продължение на много време се е прилагал т.нар. цивилистичен подход. Когато ООН през 20-те г. обсъжда въпроса за налагане на наказанието за межд. престъпление не се дава определение за престъпление, а само се дефинира понятието агресия. Когато се обсъжда въпроса за межд. нак. кодекс и тогава не се дава определение на понятието що е межд. престъпление. През 1929 г. на межд. конференция във Варшава не се дава определение на това понятие, а само се дават обяснения на някои понятия – пиратство, търговия с роби, с жени и деца, наркотици. Комисията по межд. право към ООН няколкократно прави опит да дефинира понятието за межд. престъпление.
Една от дефинициите е – това е межд. правно деяние, в резултат на престъпленията от държавата, което нарушение засяга интересите на межд. общност като цяло.
Тази дефиниция има неточности – липсват елементите виновност и наказуемост. Тук е посочено, че межд. престъпление е конкретно деяние, липсва т.нар. противоправност, виновност, наказуемост. Нашият чл. 9 НК е прецизен и изчерпателен.
Съобразно Европейската нак. правна с–ма следва да се отбележи, че межд. престъпление е юридически, съзнат акт, който обуславя наказателната отговорност за това деяние.
Межд. престъпление е винаги конкретно деяние с форми на изпълнителното действие или бездействие, действие с изключително висока степен на обществено опасност, противоправно е, защото противоречи на нормите на МНП, наказуемо е.
Межд. престъпления засягат значим кръг межд. отношения, засягат значими социални ценности.
Обективните признаци - обществена опасност, изпълнително деяние – действие, без-действие, наличие на обществено опасни последици и наличие на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Основните елементи – от субективна страна е вината, която може да е умисъл и непредпазливост. Межд. престъпления са изцяло умишлени престъпления. Непредпазливостта е възможна като форма на вина при межд.конвенционалните престъпления и то например при екологични престъпления, например разливане на петролни продукти от танкери, с които се причиняват огромни вреди на няколко държави. Към субективните елементи на престъпление се отнасят целите и мотивите. Когато се обяснява вината като основна субективна форма задължителна се изхожда от т.нар. интелектуален волеви момент. Вината се определя като психическо отношение на дееца към деянието и обществено опасните последици.
Когато субект на престъплението е държавата не говорим за психически процес – тук говорим за единна, колективна воля на правителството – взема решение и изпълнява действие на геноцид.
Съобразно чл. 30 на Римския статут елементи, съставляващи межд. престъпление говорят, че то е умишлено и съзнателно. Понятията умишлено и съзнателно съответстват на пряк и евентуален умисъл по бълг. НК. По смисъла на чл. 30 от Римския статут едно лице действа умишлено когато:
по отношение на определено деяние, лицето цели да извърши деянието по отношение на последиците, лицето цели да причини тези последици или осъзнава, че те ще настъпят при нормално развитие на събитията Чл. 30, ал. 3 от Римския статут гласи, че по смисъла на настоящата разпоредба думата „съзнание” означава осъзнаването, че определено обстоятелство съществува или определена последица ще настъпи при нормално развитие на събитията. Тук термините „знае” и „съзнателно” се тълкуват съответно.
Два вида обстоятелства изключват виновността по межд. ни НП:
- фактическата грешка

- изпълнението на неправомерна заповед (чл. 35 от Римския статут), а по нашия НК – чл. 16. Тази заповед трябва да е издадена по съответен надлежен ред.
Не са посочени в Римския статут обстоятелствата, изключващи обществената опасност. В него са посочени основанията за изключване на наказателната отговорност. В чл. 33 са изброени няколко основания. Макар, че института на неизбежната отбрана съществува в МНП.
- не се носи отговорност когато лицето е невменяемо
- лицето е в нетрезво състояние, което му пречи да контролира поведението си
- лицето действа разумно, за да защити себе си или друго лице
- не се носи наказателна отговорност, когато деянието се дължи на действие под принуда

Заповедите за извършване на геноцид или престъпления срещу човечеството са явно неправомерни по смисъла на този член.
ВИНАТА СПОРЕД МНП
Вината според българския НК е психическото отношение на дееца към обществената опасност на своето извършвано деяние и най-вече към неговите общественоопасни последици. Тя е налице когато деецът е съзнавал или поне е могъл да съзнава обществената опасност и най-вече общественоопасните последици на своето деяние и въпреки това е решил да го извърши. По подобие на обществената опасно и противоправността вината също има две характерни особености-тя е субективно и неюридическо свойство. Вината не е основание за наказателна отговорност. Основанието за наказателна отговорност е престъплението, на което вината е само един от петте основни свойства. Вината е тясно свързана и е в определен смисъл продължение на субективния елемент на деянието, защото ако човешката проява макар да причинява общественоопасни последици, изобщо не се осъществява по волята на своя субект, немислимо е наличие и на вина. Вината винаги се конкретизира по форма и вид и в задължителния признак от субективната страна на всяко престъпление. За да има вина е необходимо деецът не само да може да съзнава обществената опасност и общественоопасните последици на своето деяние, но е необходимо тя да фигурира изцяло в психическите преживявания на дееца . Вината има две форми-умисъл и непредпазливост.