63. Отговорност за вреди , причинени от другиго.

Правната уредба се съдържа в чл.47 – 49 ЗЗД.
Чл.47.Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
48.Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права,отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
49.Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
І.Отговорност за вреди, причинени от неделиктоспособен – чл.47(1) ЗЗД – критерият е като за невменяемост.Неделиктоспособно е лице , на което липсва или интелектуалния момент или волевия момент /т.е. способността да ръководи постъпките си/. Неделиктоспособните лица не носят деликтна отговорност.В чл.47(1) няма възрастова граница за деликтоспособността.Но съгласно съдебната практика , това е 14 год.възраст. Неделиктоспособните не носят отговорност за вреди причинени от непозволено увреждане.За причинените от тях вреди , отговарят други лица – които имат задължение да упражняват надзор над тях.Правното задължение може да произтича от НП , ИАА или договор.Вината на упражняващия надзор се презумира.
ІІ.Отговорност за вреди , причинени от родители и настойници – чл.48 ЗЗД. Ако детето е между 14 и 18 год. в зависимост от психическото му състояние , то може да е деликтоспособно.За причинените от него вреди , отговарят и родителите /настойниците/ при определени предпоставки. Попечителя не отговаря.
1.Родители – трябва да има правоотношение родител – дете.Родителя не трябва да е лишен от родителски права , а когато има съдебно определен ред за упражняване на родителските права – правата трябва да са му дадени на него.Детето трябва да живее със съответния родител.При наличието на тези предпоставки , родителя носи отговорност за вреди причинени от непозволено увреждане.
2.Настойници – детето трябва да живее при настойника.Настойника може да е определен от закона.Такъв настойник не носи отговорност по чл.48.- напр. медицински настойник в заведение за деца без родители.
Отговорността по чл.48 е виновна.Вината се презумира.За да се освободи от отговорност родителите и настойниците трябва да докажат , че не са могли да предотвратят вредите.
ІІІ.Отговорност на възложителя за вреди причинени при или по повод възложена работа – чл.49 ЗЗД.Елементите на юр.състав са три:
1.елементите на юр.състав по чл.45 + ;
2.непозволеното увреждане да е извършено при или по повод възложена работа.
Възлагане на работа – 2 схващания за определение:
1.чисто фактическо състояние;
2.правно явление /прието в съдебната практика/. Възлагането е правоотношение между изпълнителя и възложителя, по силата на което изпълнението е подчинено на възложителя.Работодателя по силата на чл.49 ЗЗД носи отговорност.Следователно няма възлагане когато липсва правна връзка.Няма възлагане , когато няма отношения на зависимост /както при договора за изработка, договора за поръчка /.
Деликтът трябва да е осъществен при или по повод някаква работа , т.е. да има връзка изразяваща се в това , че деликтът или е осъществен или при по подготвителни действия , или при действия на приключване на работа или по време на работа.
Носената отговорност на възложителя е обективна невинна отговорност.Увредения има възможност за обезщетение срещу две лица – непосредствения деликвент и възложителя.Увредения може да избере от кого да получи обезщетение.Ако потърси обезщетение от възложителя – възложителя има регресно вземане срещу непосредствения деликвент за цялото обезщетение.