62. Непозволено увреждане – понятие и състави. Отговорност за лично поведение.

Правната уредба се съдържа в чл.45 – 54 ЗЗД.
Чл.45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.
47.Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
48.Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права,отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
49.Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
50.За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
51.Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
54.Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.
Непозволено увреждане – има три системи на формиране на състава на непозволено увреждане.
1.Система – казуистична – римското право познава 4 вида деликти.
2.Система на генералния деликт – това е системата на българското облигационно право.Общия състав – чл.45 ЗЗД.Допълващи състави – чл.47 – 50 ЗЗД.
3.Система на специалните деликти.
Система на генералния деликт – отговорност за собствено поведение – чл.45 ЗЗД.
Чл.47,48,49 ЗЗД – отговорност за вреди причинени от чуждо поведение.
Чл.50 ЗЗД – отговорност за вреди произлезли от вещи.
Отговорност за лично поведение – чл.45 ЗЗД.
Фактическия състав включва 5 елемента на генералния деликт:
1.човешко поведение / деяние /;
2.деянието да е противоправно;
3.трябва да са претърпени вреди;
4.да има причинна връзка между деянието и вредите;
5.вина.
Чл.45(2) ЗЗД – оборима презумция за вина, следователно увреденото лице трябва да докаже , само първите 4 елемента.
Противоправността на деликтите – има различни теории:
І.Изхожда от разпоредбата на чл.45(1).
ІІ.Противоправността се обяснява чрез договорни разпоредби – приет в съдебната практика.
Противоправността е налице , когато има нарушена конкретна правна норма според ІІ теория.
Разликата между двата подхода е много съществена – при наличието на фактически състав е задължение на деликвента за отговорност за причинени вреди.
Нашето право регламентира няколко ситуации: в крайна сметка противоправност няма в няколко хипотези:
1.Когато непозволеното увреждане е извършено при условията на неизбежна отбрана – чл.12 НК / отговорност за вреди не се носи – чл.46(1).
Чл.12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
2.При крайна необходимост – чл.13 НК.Чл.46(2) ЗЗД – дължи се поправяне на вредите , не възниква деликтна отговорност.
Чл.13.(1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.
3.При съгласие на пострадалия – зависи от благото , което е засегнато за да няма противоправност.
Обезщетения на неимуществени вреди – чл.52(2) ЗЗД – обезщетяват се по справедливост.ВАС е изтълкувал , че за неимуществени вреди може да претендира само пострадалия , ако пострадалия е починал – съпругата и родителите , децата.