5. Земеделски земи. Определение. Субекти на правото на собственост

Определение – член 2 ЗСПЗЗ (тези, които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения). В други нормативни актове се използват и различни от това понятия. В КРБ се говори за „обработваеми земи”, но не всички земеделски земи са обработваеми. В ЗУТ земеделските земи са наречени „земеделски територии”, като тези земи трябва да отговарят на още четири критерия, формулирани в член 2 ЗСПЗЗ. Това предназначение е намерило отражение и в кадастъра.
През 1991г. се приема Закон за единния кадастър, в който фигурират следните условия:
Да не се намират в границите на урбанизираните територии, които граници се определят с устройствен план;
Да не се намират в границите на горския фонд (горските територии);
Да не се намират в дворовете на промишлени и други стопански предприятия. Понякога е допустимо строителство в земеделски земи, като изискване е да не се променя правния статут на земята.
Да не са заети от открити мини и кариери, енергийни, напоителни или транспортни съоръжения и прилежащите им части.
Собственост върху земеделски земи – право на собственост имат: българската държава, българските ЮЛ, българските граждани, общините (член 22 КРБ, член 3 ЗСПЗЗ). Към ЮЛ се включват и общините. Няма забрана една община да притежава право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на територията на друга община. В КРБ няма забрана друга държава да притежава ЗЗ, намиращи се на територията на РБ. Това става въз основа на международен договор с Постановление на МС.
Чуждите граждани се разделят на две групи:
А/ тези, които могат да придобият право на собственост върху земеделски земи след 01.01.2007г., ако са регистрирани като земеделски производители според националното си законодателство. Всички останали могат да придобиват право на собственост след 01.01.2014г.;
Б/ тези, които могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, само ако станат български граждани или наследят земята по закон.
Чуждите ЮЛ не могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, освен по силата на международен договор, ратифициран след изменението на член 22 КРБ.
Българските ЮЛ, чийто капитал (или повече от половината то него) е собственост на чужденци, ИМАТ ПРАВО ДА ПРИДОБИВАТ СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ.
Член 3, алинея 2 ЗСПЗЗ – забранява се на политически партии и организации движения и коалиции с политически цели да притежават право на собственост върху ЗЗ.