5. Субекти и страни в административния процес

Административният процес е двустранен процес в неговата съдебна фаза. В производството при издаването на акта няма срещуположни страни. Обобщавайки можем да кажем, че страни в АП могат да бъдат административен орган, прокурорът и всеки гражданин, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или съдебното решение, или създават задължения за тях. Съществена разлика има между страните в гражданси процес и в административния процес. В гражданския процес могат да участват граждани и ЮЛ. Съгласно чл.27, ал.1 от ГП, процесуалноправоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. По отношение на процесуалната правоспособност на държавните учреждения, такава притежават учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Следователно с процесуално представителство в гражданския процес разполагат плнолетните ФЛ и ЮЛ. Чл.131 от ЗЛС посочва, че ЮЛ са носители на права и задължения. Следователно в гражданския процес могат да участват само ФЛ или правни образования, които имат качеството ЮЛ.
Различно е положението в административния процес. Тук страни в процеса могат да бъдат и съвкупност от субекти, означени с общото понятие “организации”. Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на АПК посочва, че под “организация” следва да се разбира ЮЛ или сдружения на ЮЛ и ФЛ, което е организационно обусловено въз основа на закон. Следователно, ако едно сдружение на ФЛ е създадено по силата на законна разпоредба, макар че то няма качеството на ЮЛ, то може да бъде страна в административното производство. Пример- студентски съвет- формира се на основата на Закона за висшето образование, той няма качеството ЮЛ, следователно той не може да бъде страна в гражданския процес. Тъй като е възникнал по силата на закона, той може да бъде страна в административен процес.
Страни в административния процес могат да бъдат и административни органи. Поначало те са задължителна страна в производството. Те издават административния акт, в правораздавателната фаза се оспорва техен акт и те обезателно участват в процеса.
Административните органи се представляват по различен начин, в зависимост от тяхната структура. Едноличните органи действат лично или чрез овластени от тях заместници. Пример- кметът, респективно зам.-кметът, областен управител- зам.-областен управител. Колективните административни органи се предсавляват от своите председатели или от овластени от тях членове на органа. Пример- председателят на Държавната комисия по хазарта я представлява лично или овластява за това друг член.
3.-вещи лица- вещите лица са ФЛ, които на основата на специалните си знания, могат да подпомогнат съда при решаването на административноправен спор. Вещите лица се наричат още експерти. Например производството е свързано със спазването на строителните правила. В случая може да се назначи специалист в тази област, който да даде своето експертно заключение. Следователно експертизата се възлага, когато за изясняването на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, техниката, медицината, занаятите и други, когато административният орган не разполага с такива знания. В зависимост от сложността на казуса е възможно да бъдат назначени повече от един експерт (вещи лица). Административният или съдебният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и дали има основание за отвод. Такива основания са: наличието на роднински връзки или достатъчни основания, че не би съществувала обективност и безпристрастие. Страните по делото, а в производството по издаване на административен акт, както всички органи, граждани и организации, са длъжни да предоставят на вещото лице необходимите намиращи се в тях материали, като се има пред вид нивото на допустимост на класифицираната информация. Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест, други причини, недостатъчна квалификация в съответната област. Вещото лице извършва експертизата в дадения срок от административния орган или съда. След като проучи всички проблеми комплексно, той дава своето експертно заключение. То следва да бъде задължително в писмен вид. То не може да изменя или допълва възложената му задача. Писменото си заключение вещото лице представя на органа (съда) и на страните. То се прилага към преписката. Съдът, респективно административния орган, преценява заключението на вещото лице, заедно с всички други събрани доказателства. Органът (съдът) не е длъжен да приеме заключението на вещото лице. В този случай обаче, той е длъжен да се мотивира. За извършената дейност и дадената експертиза (заключение), се определя възнаграждение на вещото лице. При оспорването пред съдебните органи вещите лица се назначават от утвърден списък.
4.- преводач- такива лица се привличат, когато страните в производствата не знаят български език, по който задължително те се осъществяват. Липсата на преводач е формално основание за отмяна на акта при оспорването му.
5.- тълковници- те се привличат в процеса, когато в него участват глухонеми, глухи или неми. Те са призвани да доведат до знанието на съда волеизявленията на страните или на другите участници в процеса.