5. Източници на Осигурителното право

С понятието източник на правото се отъждествяват нормативните актове, приети или издадени от компетентните държавни органи /приемат- колегиалните органи, издават- едноличните/. ОП в качеството на свои източници има множество нормативни актове от различна степен и с различна правна сила в зависимост от органите, които ги приемат/издават. Понастоящем в съответствие с КРБ единствени правотворчески органи са само съответните държавни органи /К от 71г.- компетентност имаха и някои държавни органи/.
Конституцията определя източниците на правото за всички правни отрасли. Затова поначало за всеки от тях източниците като форма са еднакви с тези на другите правни отрасли. Както ОП се отличава от другите правни отрасли по предмет и метод на правно регулиране на обществените отношения, така и източниците на ОП се отличават от източниците на другите правни отрасли по регулираните обществени отношения, а не от вида на източника.
Източниците на ОП се делят на две основни групи. Първата обхваща международните многостранни/двустранни договори, по които е страна РБ, а втората вътрешните правни източници.
Вътрешни правни източници на ОП според правотворческата компетентност на държавните органи биват:
1. Конституцията;
2. кодекси и закони;
3. подзаконови нормативни актове на МС /акт на МС е по-широко понятие от нормативен акт/;
4. подзаконови актове на министри.
КРБ е основен източник на ПО с онези свои разпоредби, които се отнасят до правото на осигуряване и до осигурителните права на гражданите. Преамбюла й определя РБ като социална държава. Социалният характер на държавата има основополагащо значение за ОП. За съжаление през последните години преамбюла в тази си част не се спазва. Разпоредбите на чл.51/1,2/КРБ прогласяват правото на гражданите на обществено осигуряване, както и осигуряване на лицата, останали временно без работа. Разпоредбите на чл.52 КРБ прогласяват правото на гражданите на здравно осигуряване.
Осигурителните отношения са предмет на регулиране на редица закони. Основният нормативен акт е КСО. КСО е едновременно устройствен закон за финансовото устройство и управлението на държавното обществено осигуряване и закон, уреждащ материално правните и процесуалните въпроси на ДОО и допълнителното доброволно/ задължително пенсионно осигуряване и за осигуряване при безработица.
ЗЗО урежда задължителното и доброволното здравно осигуряване. Източници на здравното осигуряване са и Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Понастоящем ДОО се регламентира с КСО и преди всичко с наредбите приети от МС като примерно:
- Наредба за елементите на трудовата възнаграждение и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
- Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
- Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки;
- Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и др.
Важен източник на ОП са международните договори, по които РБ е страна. Съгласно чл.5/4/ КРБ международните договори ратифицирани по конституционен ред и влезли в сила за РБ и обнародвани са част от вътрешното право на държавата, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат с изключение на КРБ..
Международна организация на труда /МОТ/ създадена след първата световна война през 1919г. във Вашингтон, със седалище в Женева – тристранен принцип.
Многостранните международни договори се приемат от международните междуправителствени организации в реда на тяхната компетентност- ОС на ООН и международната конференция на МОТ. Най-значим източник за ОП са международните конференции на МОТ. България е ратифицирала над 18 конвенции на МОТ в областта на общественото осигуряване. Конвенция №3 от 1919г. за закрила на майчинството; Конвенция №37 от 1933г., осигуровки, инвалидност и др. През последните няколко десетилетия МОТ прие редица конвенции в областта на осигурителните отношения, които не са ратифицирани от РБ. В тези конвенции са отразени по-високи изисквания и стандарти – Конвенция №103 от 1952г. – относно минималните норми на общественото осигуряване, Конвенция №157 от 1982г. за запазване на правата в общественото осигуряване и т.н. това са конвенциите, които дават облика на съвременното осигурително законодателство.
Двустранните спогодби за сътрудничество в областта на общественото осигуряване, уреждат осигурителните отношения с международен елемент. През последните години РБ има редица двустранни спогодби в областта на осигурителните отношения с ФРГ, Чехия, Словакия, Испания, Украйна, Македония. Все още са в сила и някои спогодби сключени между РБ и някои бивши социалистически страни през периода 1959-1960г.