58. Неоснователно обогатяване – понятие и състави.Основание.

Правната уредба се съдържа в чл.55 – 59 ЗЗД.
Чл.55.Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
56.Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора , освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението.В последния случай този, който е изпълнил задължението , встъпва в правата на кредитора.
57.Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателятя е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
58.Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.
59.Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание (моя бел. ОБЩ СЪСТАВ) за сметка на другиго , дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Правото не бе следвало да допуска неоснователна обогатяване.
Източника на неоснователното обогатяване представлява два фактически състава , които дават възможност за премахване на неоснователното обогатяване , когато няма друга юридическа възможност това да стане.
Чл.55-58 – специален състав – сложни юр.факти
Чл.59 – общ състав - сложни юр.факти.
Различават се по елементите си , но изпълняват еднакви функции.
Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник.Общия елемент между специалния и общия състав – е липсата на основание.Основание по смисъла на чл.55 – 59 е:
- правоотношение , така че липсата на основание , е липса на правоотношение , което да оправдава разместването на имуществените блага.Това е схващането което се основава на съдебната практика;
- основанието е юр.факт , който да оправдава разместването на блага , следователно липсата на основание е липса на такъв юр.факт.
- За да е допустимо разместването на блага , трябва да предпоставя наличието на правоотношение. Правоотношението възниква от юр.факт.