52. Влог.

Правната уредба е дадена в чл.250 – 257 ЗЗД.
250.С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.
251.Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат,когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.
252.Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.
Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.
253.Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244.
Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добърстопанин.
254.Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.
Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.
255.Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.
Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан.От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя , а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.
256. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
257.Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
В този случай важат правилата за заема.
Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.
Влог – съглашение , при сключването на което влогодателя предава на влогоприемателя една движима вещ , който се задължава да я съхранява , пази и после да я върне.
Характеристики на договора:
1.Реален договор;
2.Предмет на договора – винаги движима вещ;
3.Безвъзмезден – но е възможно за се уговори възнаграждение за влогоприемателя , тогава става възмезден.
4.Едностранен договор / когато е безвъзмезден /.Ако е възмезден – е двустранен договор от самото си сключване.
5.Неформален договор.
Задължения на страните:
Влогоприемател:
1.Да пази и съхранява вещта:
а/ да пази – да предотвратява физически посегателство;
б/ да съхранява – да я поддържа в състояние , при което се запазват нейните качествени показатели.
2.Влогоприемателя няма право да използва вещта.Тази забрана е диспозитивна.
3.Да върне вещта , когато договорът за влог се прекрати.
Влогодател :
1.Ако има клауза за възнаграждение – да плати уговорено възнаграждение.
2.Може да има задължение за възстановяване на разноските – в зависимост от това дали договорът е безвъзмезден или не.При безвъзмезден влог , влогодателя е длъжен да възстанови всички разноски.При възмездния – влогоприемателя понася обикновените разноски , а влогодателя трябва да му възстанови извънредните и необходимите разноски.Има възстановяване и за нанесени вреди от скрити недостатъци.
Прекратяване – Ако е безсрочен договорът – всяка страна може да го прекрати, давайки предизвестие.Ако е срочен договора – с изтичане на срока.Влогоприемателя при срочен влог няма възможност да прекрати предсрочно договора.Влогодателя може – но трябва да заплати определено обезщетение.
С прекратяване на влога за влогодателя възниква право да си получи вещта обратно.Ако не я получи изпада в забава на кредитор.При забава на влогодателя се намалява дължимата грижа от страна на влогоприемателя.От тук нататък влогоприемателя отговаря само за умисъл и груба небрежност.Влогоприемателя може да се освободи от задължението си , т.е. да иска от РС да бъде овластен да я продаде на публична продан , съгласно ТЗ.След овластяването и продажбата , той си удържа вземанията , които има и остатъкът влага в банка на името на влогодателя.С това се счита , че е предал вещта.
Особени видове влогове:
1.Необходим влог –в зависимост от обстоятелствата на сключване на договора:
а/ при различни природни сили или обществени бедствия –;
б/когато е обичайно вещите да се дават на влог – кина , театри , ресторанти.
При необходима влог има особеност в режима на доказване – не може да бъде доказван със свидетелски показания , това е изключение от чл.133(1) б / в ГПК.
Чл.Чл.133.(1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
2.Неправилен влог – особеното тук е в предмета му – пари или заместими вещи.Възниква възможност при сключването на договора за влог правото на собственост на тези вещи да премине от влогодателя върху влогоприемателя.Стане ли влогоприемателя собственик – той има само едно задължение – да върне еквивалента на вложеното.Типични сделки заем-влог са банковите влогове по разплащателни и текущи сметки.
При обикновен договор за влог – има влогодател и влогоприемател.Влогодателя дължи възнаграждение.При неправилния договор за влог – влогоприемателя дължи възнаграждение на влогодателя.