4. Кадастър – понятие и историческо развитие. Органи и служители по кадастъра.

1. Понятие. Земята подлежи на използване. За целите на това използване като повърхност, субстанция, като терен за строеж или като земни недра, тя трябва да бъде опозната. Това е предпоставка за нейното ефективно използване като ресурс, затова за държавата и общините е много важно да имат надеждна, сугурна и юридическа устройствена информация за вида, границите, количеството, собствеността , плодородието и други неини характеристики. Това нага и правото да прояви своята регулативна функция по отношение на земята, нейното описване и използване.
Съставяне на надеждни от гледна точка на държавата и правото източници на информация за земята води до необходимостта от създаване на такава система, каквато е кадастърът.Това е технико-икономическа система от информация, на която правото придава определено значение и чрез нейните носители се събира, съобщава и използва информация, която е годна за вземане на различни решения. В литературата съществуват различни мнения за произхода на думата „кадастър”. Според едни това е дума от латински произход и означава регистри с данни за имотите и собствениците. Според други думата е от гръцки произход и отразява разпределението на собствеността върху недвижимото имущество.

2. Историческото развитие на кадастъра е следствие от историческото развитие на обществата и държавите, които дават основата на съвременния свят. Съществуват писмени сведения, че кадастър е съществувал в силно развитите древни цивилизации –Китай, Египет, Вавилон, Индия. В Древен Египет кадастърът е възникнал, за да възстановия и разграничи границите на недвижимите имоти след разливите на река Нил. Известен е древноримският кадастър, създаден при император Севий Тулий. През Средновековието данните и кадастрите са забравени. В края на XVI в. в Европа е създаден австрийският селски кадастър. По-късно на негова основа са създадени френският и пруският. По времето на Наполеон бива създаден кадастър, който стои в основата на съвременните кадастри. В земите на тогавашната Турска империя не съществува единен кадастър. По българските земи за пръв път за кадастър се говори, когато валия на град Русе е Михат паша. За целите на отбраната там са извършени действия по описването на недвижимите имоти.
През 1880 г. правителството на Източна Румелия приема Закон за кадастъра на земите. През 1908 г. влиза в сила Закон за кадастъра на земите. През 1941 г. е създаден Закона за кадастъра и комасацията ??? на земите (оедряване на земите). През 1949 г. е приет Закона за плановото изграждане на населените места, през 1973 г. – ЗТСУ, а през 1979 г. Закон за единния кадастър на НРБ. С него се поставя началото на единната организация на кадастрите и се предвижда изработването на система от кадастри – централен, територални и ведомствени. Този закон обслужва други обществени и икономически обстоятелства. През 2000 г. е приет и обнародван в бр. 34 на Държавен вестник Законът за кадастъра и имотния регистър. Той влиза в сила на 01.01.2001 г. С него кадастърът се определя като съвкупност от основни данни, а не като система от дейности, както е в предишните закони. Този закон регулира отношенията по организиране, финансиране и създаване на кадастъра и рпавилата за съставянето, воденето и изпълнението на имотния регистър.

3. С този закон се създава система от органи и служители по кадастъра.На първо място трябва да бъде посочен министъра на регионалното развитие и благоустройството. Неговите правомощия са уредени в Закона за кадастъра и имотния регистър и в Закона за геодезията и картографията. Той ръководи държавната политика, осигурява хармония на законодателството в тази област с нормите на европейското законодателство и осъществява ръководство в областта на геодезията и картографията. Заедно с министъра на правосъдието издават съвместна Наредба за кадастъра и имотния регистър. Част от правомощията наминистъра са свързани с даване и отнемане на правоспособност в областта на дейностите по кадастъра.
Агенцията по геодезия, картография и кадастъра има ранг на изпълнителна агенция. Агенции се намират в областните центрове и в тях са структурирани служителите по геодезия, картография и кадастъра. Това са местните териториални звена на Агенцията. Извършването на административното обслужване в тази област става в структурните поделения на Агенцията, които съвпадат със съдебните райони на районните съдилища.
Службите по геодезия, картография и кадастъра осъществяват дейности по съхранението на материали и даването на правновалидна информация по кадастъра. Дейността по кадастъра се извършва от правоспособни лица. Те са две категории: 1) физически лица, които имат правоспособност и отговарят на определени изисквания; 2) юридически лица, които извършват дейности по кадастъра след като им е признато това право и в своя състав те имат физически лица със съответната правоспособност.
Даването на правоспособност е безсрочно административно право. По места на заинтересованите лица Агенцията вписва в специален регистър. Правоспособността се придобива от момента на вписване в регистъра. Възможно е да има отказ от вписване като в този случай той подлежи на обжалване през министъра. Решенията на министъра подлежат на обжалване пред ВАС. Това право производство е специално спрямо правилата на АПК. Особеното тук е, че обжалването по административен ред е задължителна предпоставка, за да има оспорване по съдебен ред. За защитата на интересите на различните участници в производството и поради високите имуществени интереси в тази област правоспособните по кадастъра лица задължително се застраховат за извършване на професионалната им дейност. Застраховката е за вредите, които могат да настъпят от виновно неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по кадастъра. Съществува ред и условия за загубване на правоспособност. Това става със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя подлежи на обжалване пред министъра и после по съдебен ред.