4. Придобиване, загубване и защита на владението и държането.

Придобиване на владение
В закона няма изрично уредени способи за придобиване на владение. Правната теория е обособила няколко големи групи от способи за придобиване на владение:

Първата от тях, с най-важно практическо положение е придобиването на владението чрез сделки - типичен производен придобивен способ. Прецизността изисква да се уточни, че в действителност това не са сделки, тъй като при тях няма прехвърляне на права. Става дума за прехвърляне на фактическа власт, поради което е удачно да се говори за квазисделки. Основание за подобно разбиране ни дава чл. 82 ЗС, според който владелецът може да присъедини към своето владение това на праводателя си. Самият термин „праводател” означава, че е налице транслация на фактическа власт. Нормата е уредена с оглед придобиването по давност, но може по аналогия да се приложи във всеки конкретен случай. За разлика от сделките за прехвърляне на вещни права, тук по начало не може да се говори за форма. Форма трябва да е налице само при изключенията на добросъвестното владение, както и на владението, придобито въз основа на предварителен договор.

Втората група способи се означават като придобиване на владение чрез едностранни действия или завладяване. Това донякъде наподобява придобиване на права по първичен способ. Тази група има сравнително ограничено приложно поле. При нея обикновено не се изисква форма или основание за придобиване на владението. Римските юристи са означавали това придобиване с израза „владея, защото владея”.

Третата група способи за придобиване намира своето основание в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС – придобиване на владение чрез друго лице. При тази хипотеза владелецът осъществява само намерението (анимуса), фактическата власт се реализира чрез друг.

Четвъртата група способи се определя т.нар. „interversio posesionis” – прирастване във владение. Този способ намира приложение само при едни субекти – държателите. За него можем да говорим тогава, когато държателят прибави към фактическата власт и намерението да държи вещта като своя. Например наемателят откаже да плаща наем.

Загубване на владение
Изгубването на владението е действие, което има обратна сила от това на придобиването. Може да се каже, че способите, характерни за придобиването ще са валидни и при изгубването, например прехвърляне на фактическата власт, изоставяне на вещта, изгубване на анимуса, при което другото лице започва да държи вещта като своя или превръщането на владелеца в държател.
За да се изгуби владението е достатъчно отпадането и на анимуса. Самото изгубване обаче трябва да се разграничава от квалифицираното изгубване, с което се прекъсва давностния срок. За него не е достатъчно изгубването на владението, а е необходимо това изгубване да продължи повече от 6 месеца. Разбира се, изгубването може да се дължи и на намесата на друго лице, което отнема вещта, като това от своя страна е основание за владетелска защита.

Скритият начин за загубване на владение означава, че владелецът не е поставен в известност за отнемане на владението. Това най-често се случва, когато фактическата власт се упражнява от друго лице. Независимо от предвидените санкции срещу нарушителя, отнел владението, самият той също получава защита от закона, ако владението му е продължило повече от 6 месеца, като може да се защити с иск по чл. 75. Разпоредбата е наложена, за да не се допуска самоуправство – чл. 76 ЗС.

Защита на владението
Макар и да е фактическа власт, законът много подробно урежда защитата на владението.
Причините са най-малко две:
1. Широкото значение и употребата на владението в гражданското право;
2. Недопускане на самоуправството.

Владелческата защита е уредена в материалното право – чл. 75, 76 ЗС и чл. 294-296 ГПК като особено исково производство. Самият факт, че защитата попада в главата за особените производства означава, че законодателят отделя специално внимание на посесорната защита. Особеното при нея е, че исковете за защита винаги са подсъдни на районния съд, независимо от стойността на иска. Ако с исковете са защитава нарушено владение на недвижим имот, този иск е подсъден пред онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот.

Втората особеност на защитата е нейната бързина. При тези дела съдът проверява само факта на владението и факта на нарушението. Ако лицето-владелец междувременно е предявило иск за собственост, то не може да предяви и владелчески иск за защита, докато е висящ процесът за собствеността. Това е така, защото съдът ще се произнесе с решение със сила на пресъдено нещо относно вещното право, а това до голяма степен ще предреши и изхода по евентуален посесорен иск. Когато владението е отнето с насилие или по скрит начин, съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 100 лв. Решението, относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение.

Материалноправната защита, уредена в ЗС включва 2 посесорни иска:
Първият иск е по чл. 75 ЗС:
1. Обект на защита – с този иск се защитава владението на недвижим имот. Именно в чл. 75 законът говори и за квази владение като допуска с иска да се защитава не само владението на правото на собственост, но и владение на вещно право върху недвижим имот, като изрично се споменава владението на сервитут.
2. Този иск не защитава всяко владение, а само продължителното. Като condicio sine quano е посочен срокът от 6 месеца, който трябва да е продължило владението. Това, само по себе си налага като доказателство в процеса да се представят достоверните данни за продължителността на владението. И в този случай ЗС е създал чл. 83, една оборима презумпция, улесняваща доказването. Според закона, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже друго. Следователно владелецът, обосновавайки иска си, трябва да установи началният срок на владението и факта на нарушението като срокът между тях трябва да бъде повече от 6 месеца.
3. С иска по чл. 75 се защитава владението срещу всяко нарушение. Това означава, че искът не е личен и дава основание на някои автори да го определят в теорията като квазипетиторен иск (петиторни са исковете, с които се защитават вещни права). Срокът, в който може да се предяви искът по чл. 75 е 6 месеца.

Вторият иск е уреден в чл. 76 ЗС. - нарича се още иск за възстановяване на отнето владение
1. Обект на защита – той е значително по-широк от този предходния иск. Защитава се владението както на движими, така и на недвижими вещи.
2. Искът е по-широк и по съдържание. С него се защитава не само отнето владение, но и отнето държане. В този смисъл държателят може да ползва за възстановяване на фактическата си власт както облигационните искове, така и посесорният иск по чл. 76 ЗС.
3. В разграничение на предходния, искът по чл. 76 не изисква продължителност на владението. Той защитава както продължителното, така и моментното владение.
4. Срокът за предявяване на иска е 6 месеца и той тече от момента на отнемане на владението.
5. Искът по чл. 76 е личен. Той се предявява винаги срещу лицето, което е отнело вещта. Това определено поставя в по-трудна ситуация ищецът по чл. 76, отколкото този по чл. 75.
6. Законът изисква владението не просто да е нарушено, а да е отнето, значи владелецът да е лишен от фактическата власт. Това отнемане трябва да е станало чрез насилие. Терминът се тълкува разширително и се приема, че насилието може да е както физическо, така и психическо, изразяващо се в заплахи.