4. Принципи на административния процес

Принципите на АП са основни начала, които пронизват целия ход на административното съдопроизводство. Те стоят в основата на всички процесуални действия, извършвани от съда и другите участници в процеса. В основата на тези принципи е конституционното положение, че РБ е правова държава и се управлява според законите на страната. За първи път тези принципи се формулираха в АПК. Тяхното дефиниране е своеобразна гаранция за тяхното съблюдаване във всички процесуални етапи на осъществяването на административното правораздаване.
По-конкретно тези принципи са:
1.- принцип на законността- той намира реално приложение в няколко насоки. Цялата процесуална дейност, схващана като съвкупност от осъществявани процесуални действия в нормативно установен порядък, следва да се развива на основата на административнопроцесуалните норми. Този принцип изисква стриктно спазване на компетентността на административния орган. Той може да действа правновалидно единствено само в границите на предоставените му правомощия. Те се предоставят с акта за неговото учредяване или впоследствие се конкретизират с акт на органа, който го е създал. Административният орган не може сам да си предоставя компетентности.
Съгласно чл.23 от АПК, когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, респективно кмета на районите и кметствата, съобразно компетентността им, посочена в чл.43 от ЗМСМА.
Когато сме изправени пред подобна хипотеза в областта на държавната собственост, компетентен да издаде акта ще бъде областният управител. В случай, че липсва компетентност на органа при издаване на административен акт, то това ще бъде правно основание за отмяна на акта при оспорването му. Липсата на компетентност може да доведе до нищожност на акта, т.е. той да не поражда никакви правни последици още от самото му издаване.
Принципът на законността изисква административните актове да се издават за целите на основанията и по реда, установен от закона. Този принцип налага всеки субект, извършвайки процесуални действия, чрез които упражнява своите права и свободи, да не вреди с тях на държавата и обществото, както и на законните права и интереси на други лица. Когато говорим за това, следва да се има пред вид, че в редица случаи с акта може да се накърняват интересите на други лица. Следователно става въпрос актът при необходимост да ги засяга, но това да бъде в оптимална степен и то съблюдавайки материалноправните и процесуалните норми.
2.- принцип на субординацията на нормативните актове- това означава, че следва да се прилага нормативен акт от по-висока степен. Конкретно този принцип изисква в случаите, когато постановление на МС, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов акт противоречи на акт от по-висока степен се прилага последният. При кулизия на актове с различно място в йерархическата пирамида на актовете се прилага винаги по-висшестоящият. Този въпрос изпъква и при действието на международните актове. Тук намира приложение, че международните договори, които са ратифицирани и обнародвани, стават част от вътрешното право. При противоречие между тях и вътрешни актове, ще действат международните договори. Този проблем е с особена практическа значимост във връзка със задължителната сила на директивите и регламентите на ЕС. В Лисабонския договор се предвижда, че пряко правно действие ще имат законите на Общността.
3.- принцип на съразмерността- той е с особена значимост поради това, че с административните актове се създават права или задължения, както и могат да се накърнят права и законни интерси на граждани и организации. Ето защо административният акт и неговото изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в степен по-голяма от необходимата. Нужно е административният орган в случаите, когато съществуват няколко възможни начини за изпълнението на акта, да избере онези способи и мерки от една страна, които ще бъдат най-благоприятни за тях, а от друга ще бъде на лице възможност за най-икономично и ефективно изпълнение в интерес на държавата и обществото. Пример- не следва да се изнася на публична продан апартамент с пазарна оценка 100 хил. лв. за покриване на парично задължение от 240 лв.
4.- принцип на истинността- той означава процесуалните действия да се насочат и да се търси обективната истина. Административният орган, когато издава индивидуалния административен акт, следва предварително да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и да са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени ( чл.35 от АПК ). Нещо повече- административният орган, на принципа на служебното начало, е длъжен да събере всички необходими доказателства, даже когато няма искане от страната. Административният орган следва да осигури на страните възможност по събраните доказателства. Всичко това се извършва с цел да се разкрият фактите от значение за решаване на административноправния спор. На преценка подлежат всички факти и доводи, които се привеждат от страните. Установяването на истината в процеса става с доказателствените средства и по реда, установен в АПК.
5.- принцип на равенството- всички страни в процеса, независимо от тяхното процесуално качество, имат еднакви процесуални възможности за защита на своите права. По-конкретно това означава, че те могат да сочат доказателства, както и да правят възражения по всички тях. Процесуалната равнопоставеност е следствие на конституционната постановка за равенството на гражданите. Този принцип изисква, в границите на оперативната самостоятелност, отделните случаи да се решават по един и същи начин.
6.- принцип на служебното начало- той е свързан с ролята на административния орган в административния процес. Той е един от най-оспорваните принципи, тъй като процесът е състезателен. Помощта и съдействието от страна на съда на една от страните, според някои автори, поставя в по-неблагоприятно положение другата страна. По реда, посочен в нормативните актове, органът на ИВ е длъжен да започне, да проведе и приключи административното производство. Следователно става въпрос за съда като основния двигател на правораздавателния процес. Административният орган трябва да събере всички необходими доказателства, даже когато няма искане от заинтересованото лице. Следователно административният орган събира служебно доказателствата, освен в предвидените случаи в АПК или в специален закон (чл.36, ал.1 от АПК). Този принцип се проявява и в това, че административният орган може да изисква сведения и от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Особено проявление на този принцип е, че съдът е длъжен да укаже на страната, че липсват доказателства за някои, сочени от нея, обстоятелства.
7.- принцип за самостоятелност и безпристрастност- това основно положение съществува и в ...... Той се доразви в АПК. Всеки административен орган решава сам въпроса с издаването на акта. По-горестоящият орган не може да изземе за разрешаване въпроса, освен ако има изрична разпоредба. Безпристрастното решаване на административноправния спор поставя въпроса за конфликта на интереси. Ето защо в производството не следва да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на производството или са налице основателни съмнения за неговата безпристрастност. В това отношение редица текстове сочат, че това лице следва да се отведе от производството. Чл. 250, ал.2 от АПК изрично посочва, че всеки, който има правен интерес, може да поиска констатиране на конфликт на интереси. Искането се предявява писмено пред административния съд. Когато се касае за конфликт на интереси на държавен служител, то се прави пред съдия от конкретниья административен съд. Искането се разглежда незабавно от съдия. При констатиране на конфликт на интереси, съдът уведомява съответния орган за предприемане на необходимите действия.
9.- принцип за бързина- той е свързан с установените процесуални срокове в АПК. Идеята е административното производство да завърши във възможно най-кратко време според конкретните обстоятелства. Ето защо, при упражняване на своите правомощия, органът следва да предостави пълна информация за сроковете, приложими в конкретното производство.
10.- принцип на достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост- Административният процес задължително се провежда на български език. К го провъзгласява като официален език. В случай, че участник в производството е лице, невладеещо езика, следва да се осигури преводач. Липсата на такъв, когато е небходим, е абсолютна предпоставка за отмяна на акта. Такава е и категоричната практика на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.