47. Отговорност за нарушаване на правната уредна на трудовите правоотношения

Понятие и видове отговорност

Нарушаването на законите, които регулират ТрПО, или на подзаконов акт, издаден за тяхното прилагане, може да се изрази в различни видове правонарушения: граждански, дисциплинарни, административни, престъпления. В зависимост от вида на престъплението възникват и съответните отговорности. Всяка от тях има свое основание, лице, предпоставки, ред за налагане, санкции.

§ Дисциплинарна отговорност – вж. впр. 43

§ Наказателна отговорност – за нарушения на ТрПО, които са въздигнати в престъпления по НК. Има няколко състава: чл.136 – злепоставяне; чл.134 – причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда поради професионална непредпазливост; чл.172 (1) и (2) – престъпления срещу трудови права на гражданите.

§ Административнонаказателна отговорност – уредена в ЗАНН, но с редица особености за ТП - вж. впр. 91

Общи бележки

Всички видове юридическа отговорност, познати в правото, могат да бъдат използвани при нарушаване на правната уредба по ТрПО. Това е така, поради високата социална ценност на благата, които тази уредба защитава.

Общо определение на понятието за нарушаване на трудовото законодателство не съществува. Уредени са отделните правонарушения. Основен белег на нарушаването на трудовото законодателство е общия обект на посегателство при различните отраслови правоотношения, а именно – правната уредба на ТрПО.

Съотношението между отговорностите се проявява като отношение на кумулация и конкуренция между различните видове юридическа отговорност:

§ Кумулират се дисциплинарна + имуществена + АНО, както и дисциплинарна + имуществена + наказателна отговорност. Възможно е кумулиране, както между три юридически отговорности, така и по двойки – дисциплинатна и имуществена, дисциплинатна и АНО, имуществена и наказателна. Това правило е двукратно потвърдено в КТ – чл.186 и чл.203 КТ.

§ Конкурират се, т.е. изключват се една-друга, само наказателната и АНО, тъй като се отнасят до еднотипни нарушения, но с различна степен на обществена опасност.



Административнонаказателна отговорност

Правна уредба

Съдържа се в чл.413-416 КТ и чл.22 ЗУКТС. Тя е специална по отношение на общата уредба на ЗАНН.

Предпоставки

Административнонаказателната отговорност (АНО) е свързана с две групи въпроси - материалноправни и процесуалноправни (вж. впр. 92). Материалноправните въпроси обхващат съставите на административно нарушение. Обединяват се в четири групи според обекта:

Нарушаване правилата на ЗБУТ – чл.413 (1) КТ. Това нарушение е изведено на първо място поради високата лична и обществена ценност на засегнатите интереси – живота, здравето, работоспособността:

§ Нарушаването им от работника/служителя – от всеки обикновен работник/служител, без работодателя и длъжностните лица. Неспазването на правилата за осигуряване на ЗБУТ е изпълнително деяние – винаги виновно. Наказва се с глоба. Други административни наказания не са предвидени – глобата в най-голяма степен отговаря на характера на нарушението. Това нарушение има квалифициран състав – чл.413 (3), т.1 КТ – повторност на деянието (повторно нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление).

§ Нарушаването им от работодателя или длъжностно лице – чл.413 (2) КТ. Това също е изпълнително деяние – неосигуряване на ЗБУТ. Представлява неизпълнение на специфично задължение на тези лица.

Нарушаване на други правила – чл.414. Нарушението включва два състава – обикновен и квалифициран при повторност. Субекти са работодателят или длъжностни лица. Обект е нарушаването на правната уредба извън правилата за осигуряване на ЗБУТ – работно време, форма на трудовия договор, отпуски, социално-битово обслужване. Предвиждат се глоби.

Нарушаване на ЗУКТС – в чл.22 (1) ЗУКТС изчерпателно са изброени 9 правонарушения, които се наказват с глоба:

§ Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката – чл.11 (3) ЗУКТС;

§ Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час – чл.11 (5) ЗУКТС;

§ Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения – чл.12 (2) ЗУКТС;

§ Участието в стачка е доброволно. Никой не може да бъде принуждаван да участвува или да не участвува в стачка – чл.13 (1) ЗУКТС;.

§ Забранява се създаването на пречки или затруднения на работниците, които не участвуват в стачката, да продължат работата си – чл.13 (2) ЗУКТС;

§ Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за: 1. задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на телевизионните излъчвания и радиопредаванията; 2. нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда; 3. обществения ред – чл.14 (1) ЗУКТС;

§ Забранява се блокирането на стачните фондове по време на стачка – чл.18 (2) ЗУКТС;

§ След обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да: 1. предотврати или преустанови стачката; 2. осуети удовлетворяването на предявените искания – чл.20 ЗУКТС;

§ По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници на мястото на стачкуващите … - чл.21 ЗУКТС

Нарушения, засягащи дейността на контролен орган – чл.415 КТ. Разгледани са две групи нарушения:

§ Нарушение на задължително предписание на контролен орган – субект може да е всеки, неспазил предписанието. Това е изпълнително деяние – неизпълнение. Наказва се с глоба от 250-2000 лв.

§ Създаване пречка на контролен орган – субект на отговорността е работодател или длъжностно лице. Изисква се умисъл. Наказанието е глоба в размер 1000-5000 лв.


Ред за реализиране на административнонаказателната отговорност

АНО се налага за извършено административно нарушение, но то трябва да е установено от държавен контролен орган в специални актове. Те се съставят при проверки, извършени от държавния контролен орган.

Административното наказание глоба се налага с наказателно постановление, което се издава въз основа на акта, с който е установено нарушението. В постановлението се определя размера на глобата. Издава се от ръководителя на контролния орган - не може да е от същото лице, което е съставило акта за нарушение.

Компетентни лица - лицата, които издават наказателни постановления, са административно наказващи органи по смисъла на чл.47 ЗАНН. Особеност тук е, че актосъставителят и административно наказващият орган са от една и съща организационна и служебна система – органичен дефект.

Размер на глобата - определя се към момента на издаване на наказателното постановление. Към този момент се преценява тежестта на извършеното нарушение.

Обжалване - наказателното постановление подлежи на обжалване пред РС в 7 дневен срок от връчването му, а от прокурор – 14 дни от издаването му. Съдът потвърждава, изменя или отхвътля наказателното постановление. Касационното обжалване става пред ОС по реда на ЗВАС. Наказателно постановление, с което е наложена глоба до 5 лв. не подлежи на обжалване.

Изпълнение – влезлите в сила наказателни постановления подлежат на изпълнение по чл.74, 77, 79 ЗАНН. Това са държавни вземания, които се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания. Събират ги органите на държавната администрация при общинските администрации.

Особености – има две съществени специфики: събраните суми отиват по сметка на Главна инспекция по труда, а не направо в държавния бюджет; сумите по тази сметка се изразходват целево за усъвършенстване на контролната дейност по ред, установен от Министъра на труда и социалната политика и от Министъра на финансите.