44. Локаут

Законът налага на работодателя специфични задължения, които гарантират реалното осъществяване правото на стачка: - забрана на локаута и забрана за приемане на нови работника и служителя.

Локаут – същност и забрана

Преустановяване дейността на предприятието и недопускане на работника и служителя до него. Ответно средство на работодателя срещу стачката на работника и служителя. То води до тежки последици за работника и служителя вместо уволнение или неудовлетворяване на исканията на работника и служителя при стачка те биват лишавани от работа. Поставени са в по тежко от положението преди стачката – чл. 20 ЗУКТС – забранява локаута.

Локаута обхваща две групи възможни действия на работодателя:

1. преустановяване дейността на предприятието или на част от него – въпреки че работника и служителя са преустановили трудовите си задължения, ТПО продължава да съществува. Работодателят може да реши точно по това време да прекрати дейността на предприятието – разпоредбата на чл. 20 пресича тази възможност.

2. забрана за уволнение на работника и служителя на всички основания чл. 328-330 КТ. ТПО могат да се прекратяват на общи основания – чл. 325 КТ; по инициатива на работника и служителя със или без предизвестие (чл. 326 и 327). Цели се забраната на определени едностранни действия на работодателя.

Специфични цели на локаута:

1. предотвратяване или преустановяване на стачката – чл. 20 т. 1 ЗУКТС

2. осуетяване удовлетворяването на исканията – чл. 20 т. 2 ЗУКТС.

Целите са алтернативни. Някои основания по 328 КТ изключват наличието на целите по ЗКТСУ.

Граници на забраната – начален момент е уведомяване на работодателя за решението за стачка по чл. 11 ал. 3 ЗУКТС. Забраната важи за всички видове стачка; всяка стачка създава неблагоприятни последици за работодателя и той може да иска да се противопостави. Забраната не действа върху символичната стачка, освен това стачката трябва да е законна.

Забрана за приемане на нови работници и служители – чл. 21 ЗУКТС.

Чл. 21. По време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен когато това се налага за осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 1, докато трае стачката.

Забраната е върху всички основания за възникване на ТПО. Има се предвид замяната на стачкуващите. Работодателят може да премества по чл. 120 ал. 1 КТ тъй като най-често производствената необходимост се поражда от стачката. Преместването става на свободни незаети до стачката места или освободени по време на стачката. Целите на приемането на нови работника и служителя са същите като чл. 20 т.1 и 2 ЗУКТС.

Забраната по чл. 20 предшества тази по чл. 21 ЗУКТС и възниква въпроса има ли нужда от разпоредбата на чл. 21 ЗУКТС. Възможни са две хипотези:

1. ако назначението се предхожда от нарушаване на чл. 20 ЗУКТС – има две нарушения на закона. Уволнението на “стария” е незаконно по чл. 344-345 КТ и той ще бъде възстановен, а новия уволнен по чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ. Ако стачката е призната за незаконна с влязла в сила съдебно решение, забраните на чл. 20 и чл. 21 ЗУКТС не важат.

2. приемането на нови работника и служителя по чл. 68 ал. 1 т. 3 КТ без да бъдат уволнени старите – нарушение на чл. 21 – това води до нищожен трудов договор по чл. 74 ал. 1 КТ. Ако обае стачката е незаконна по реда на чл. 17 ЗУКТС, забраната по чл. 21 ЗУКТС отпада.

Приемането на нови работника и служителя става при тези съображения:

По изключение - за осъществяване на действията по чл. 14 ЗУКТС – т. нар. минималните дейности, когато работодателя не може да осигури наличните работника и служителя поради стачка се назначават нови работника и служителя по ИТПО докато трае стачката на срочен ТД по чл. 68 ал. 1 т. 3 КТ. Забраната по чл. 21 ЗУКТС е временна – докато трае стачката. ТД сключен по време на стачка – ако тя бъде призната за незаконна ТД е редовно сключен (ТД за заместване). Ако обаче законността не е оспорена, ТД е незаконосъобразен – прекратява се с прекратяване на стачката и връщането на работника и служителя на работа.