43. Стачка

Правна уредба – К- чл. 50; ЗУКТС.

Субекти - работника и служителя без значение на какво основание е възникнало ТПО. Правото на стачка не принадлежи на лица, които работят, но не са работника и служителя (членове на производствени кооперации, свободни професии).

Съдържание на правото на стачка – предвидена и гарантирана от закона възможност на работника и служителя да иска нови изменения на трудовите си задължения, за да защити своите колективни, икономически и социални интереси, за подобряване условията на труд, обществено осигуряване и жизнено равнище.

ТПО продължава да съществува, но действието му е спряно, тоест стачката има суспендивен, а не прекратителен ефект. Временното преустановяване изпълнението на ТПО се прави с особеното намерение и цел защита на колективни, икономически и социални интереси (чл. 50 К). Цели се да се предявят искания за решаване на въпроси свързани с трудовите отношения. Общественото осигуряване и жизненото равнище. Изразява се в протест срещу условията на труд и упражняване натиск върху работодателя и компетентните органи.

Поведението на работника и служителя изисква определено поведение и от работодателя. ТПО е съществено променено – временно е спряно изпълнението на трудовата функция на работника и служителя и другите му задължения (спазване на работното време и правилата за безопасни условия на труд).

Настъпват нови задължения за стачкуващия работника и служителя – чл. 12 ЗУКТС – (1) Докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време.

(2) Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.

(3) Виновното неизпълнение на изискванията по предходните алинеи е нарушение на трудовата дисциплина, за което се налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административната и наказателната отговорност

Част от трудовите му задължения продължават да съществуват-да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи, да пази грижливо имуществото.

Разграничения:

1. от престой – наложен по технически причини. Престоят по вина на работника и служителя е дисциплинарно нарушение, докато стачката е правомерно поведение.

2. от отказа по чл. 283 КТ – спиране при непосредствена опасност. Това е израз на индивидуална самозащита.



Упражняване правото на стачка - има нарочна процедура в ЗУКТС, специфичен процес за реализиране на правото. Само цялостното протичане на този процес води до осъществяване правото на стачка като социално благо.



Правна природа на правото на стачка –

1. основно право на работника и служителя – уредено в К., текущото законодателство не може да го отменя, а само чрез закон да установи условията и реда на неговото осъществяване.

2. субективно право – мяра на социалната свобода, гарантира се на работника и служителя за осъществяване на интереса му.

3. субективно трудово право – продължение на нерешен по доброволен начин КТС, има за свой обект защита на икономически и социални интереси.

4. субективно преобразуващо трудово право – внася промени в съдържанието на ТПО – временно преустановяване на изпълнението на трудовата функция и непосредствено свързаните с нея трудови задължения.

5. право на организирана самозащита на правата на работника и служителя

6. индивидуално и колективно трудово право – принадлежи на всеки работника и служителя поотделно, но се упражнява заедно с други работника и служителя.

7. право с голям социален заряд – протест срещу съществуващите условия, организирана борба срещу тях, самозащита чрез натиск върху работодателя и държавата.

8. социално психологическо значение – самочувствие, увереност, достойнство.

9. право на социален прогрес

10. част от законовото съдържание на ТПО – не може да се договаря или дерогира от страните.



Видове стачки:

1. според характера на исканията:

a. икономически – искания за икономически и социални интереси на работника и служителя. Предявяват се искания за решаване на въпроси свързани с трудовите отношения общественото осигуряване и жизненото равнище. ЗУКТС урежда само тях.

b. Политически – промяна на властна, политически искания – забранени от ЗУКТС.

2. според непосредственото им предназначение:

a. основна стачка – за защита на собствените интереси на работника и служителя.

b. Стачка от солидарност – чл. 11 ал. 4 ЗУКТС за подкрепа на основна стачка на други работника и служителя.

c. Предупредителна стачка – чл. 11 ал. 5 ЗУКТС – предупреждава работодателя, че ако не бъдат удовлетворени исканията работника и служителя ще преминат към основна стачка. Максималната и продължителност е 14 дни ,като не е еднократна.

3. според обхвата на действие:

a. стачки в поделение, предприятие, отрасъл, бранш и национална стачка. ЗУКТС не урежда браншовите и отрасловите, а само националните стачки. Това е пропуск в закона, но те не са забранени.





Ред и гаранции за провеждане на стачка

Стачката е процес в който се реализира правото на стачка. Той се състои от три последователни фази – обявяване, протичане и прекратяване.



Обявяване – това е началната фаза, постигане на яснота относно стачката, фиксира я във времето, дава възможност на страните да се подготвят. Обявяването се прави при определени от закона предварителни условия – чл. 11 ал. 1 ЗУКТС – не постигнато споразумение и неизпълнение на поети от работодателя задължения. Условията са алтернативни. Те се изискват за обявяване на основна и предупредителна стачка.

Обявяването се състои във взимане на решение за провеждане на стачка и определяне началото и продължителността и. Решение се взима с обикновено мнозинство от работника и служителя – 2/3 при гласуване на ОС на работника и служителя, а при многобройни трудови колективи и на събрание на пълномощниците. Гласуването на това решение не обвързва работника и служителя да участва в провеждането на стачката.

Следващата стъпка в обявяването е писмено уведомяване на работодателя. Прави се 7 дни преди началото – минимален срок. Посочва се началния момент, продължителността, орган който ще ръководи стачката (стачен/синдикален комитет). Няма задължения за посочване на искания което е празнота в закона. Това се прави и при стачка за солидарност, но не и при предупредителна стачка.

Протичане – участието е доброволно, психическата и физическата принуда е забранена. След обявяването основните усилия на страните трябва да са насочени към споразумение за т.нар. минимални дейности (чл. 14 ЗУКТС) – за гарантиране продължаването на дейности които имат важно значение за обслужването на гражданите, защита на интересите на работодателя и са свързани със съществуване на предприятието.

Това споразумение се сключва най-малко преди началото на стачката. Ако не се постигне съгласие чл. 14 ал. 3

Непосредственото участие на работника и служителя предизвиква промени в трудово правното им положение.

1. освобождават се от изпълнение на трудовата функция и свързаните с нея трудови задължения.

2. работника и служителя е длъжен да бъде в предприятието.

3. да не пречи на другите длъжности в предприятието и работника и служителя които не стачкуват.

4. не получава трудово възнаграждение, тъй като не престира работна сила.

5. може да получават обезщетения за стачка от специално обособен стачен фонд (такива се създават от големите синдикални централи КТ Подкрепа, КНСБ)

Стачката не прекъсва отношенията на страните в спора. Цели се доброволното уреждане на КТС. Усилия за това трябва да се полагат през цялото време на стачката.



Прекратяване – писмено споразумение след като се удовлетворят исканията на работника и служителя. Това е най-добрия изход. На практика основната стачка се прекратява когато страните постигнат споразумение след взаимни отстъпки.



Особености –

1. при стачка от солидарност – прекратява се с основната, дори и да е обявен по-дълъг срок.

2. при предупредителната стачка – има малка продължителност, не повече от 1час.


Правни последици от участието в законна и незаконна стачка

Става дума за нарушаване на правната уредба на стачката в К и ЗУКТС. Въпросът за незаконната стачка е свързан с 4 групи проблеми:

1. основания за признаване на незаконността на стачката:

a. предявяване на недопустими искания, които противоречат на К. работника и служителя може да прави това но като граждани, с други правни средства (митинг, други). Забранява се и стачка с която се предявяват искания за промяна на държавната власт, органите които я осъществяват, формите на управление на държавата. Забраняват се стачки за решаване на ИТС – за тях има ред по глава 18 КТ.

b. Нарушаване на процедурата за уреждане на КТС:

i. Нарушаване изискванията за водене на непосредствени преговори по чл. 3 и 14 ЗУКТС – не може да се пристъпи към стачка без усили за доброволно уреждане чрез непосредствени преговори.

ii. Нарушаване редът за обявяване на стачка – чл. 11 ал. 2 и 3 ЗУКТС.

iii. Стачка в нарушаване на споразумението от непосредствените преговори, сключен КТД и арбитражно решение.

c. Стачки по време на природно бедствие и свързани с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи – чл. 16 т. 3 ЗУКТС. Забраната продължава до ликвидиране на последиците от бедствието.

2. правна същност на незаконната стачка – тя е противоправно деяние:

a. съчетание на действие и бездействие като доминиращо е бездействието – преустановяване изпълнението на трудови действия, неизпълнение на действия от процедурата за обявяване и провеждане на стачка.

b. Нарушаване на правни забрани уредени в чл. 16 ЗУКТС – защита на по висш обществен интерес.

c. Вредоносно деяние – увреден обществен интерес.

Вината не е от значение, достатъчно е установяването на противоправността на стачката и това е от значение за юридическата отговорност за лицата, които са я организирали и участвали в нея.

3. качеството "незаконност" е правно качество на стачката, което трябва да е изрично установено. Установява се по реда на съдебно исково производство. Предявява се иск от работодателя или работника и служителя които не стачкуват. Те имат правен интерес и се конституират като ищци. Ответници са стачкуващите работника и служителя – налага се да бъдат посочени поименно като ответници. Това създава затруднения и практиката позволява да се предяви иск само срещу някои работника и служителя, а не срещу всички стачкували. Искът е за установяване на незаконността на обявена, започнала, завършила стачка – по широка възможност за установяване на незаконността.

Подсъдност – ОС поради правната сложност и общественото значение. Съдебен състав - трима съдии в открито заседание в седемдневен срок –по ГПК (чл. 79-195). На първа инстанция задължително присъства прокурор. След приключване на разглежданите въпроси по делото срокът за произнасяне е 3 дневен.

4. последици от признаване на стачката за незаконна:

a. общи последици – накърняване доверието в организаторите и ръководителите на стачката.

b. Правни последици – неблагоприятни, понасят се от работника и служителя участвали в стачката:

i. Дисциплинарна отговорност – чл. 19 ал. 2 ЗУКТС – необходимо е да се установи и виновно поведение на работника и служителя при участието му в незаконна стачка. При налагането на дисциплинарна отговорност се прилагат правилата по КТ.

ii. Времето на участие в стачката не се признава за трудов стаж – чл. 18 ал. 4 ЗУКТС

iii. През времето на участие работника и служителя няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност от ДОО. Може да получава обезщетение за доброволно осигуряване, само ако е доброволно осигурен – чл. 18 ал. 3 ЗУКТС.