41. Колективно трудово правоотношение

Понятие

Колективното ТрПО може да се разглежда като отношение между общност от работници/служители и работодател или общност от работодатели във връзка с организацията на трудовия процес и общите интереси от предоставяне и използване на работната сила. То изразява обществения характер на труда в производството.

Първоначало колективното ТрПО е научна абстракция – обобщение на правната мисъл, основано на конкретна уредба. Научното понятие за колективното ТрПО се изгражда въз основа на понятието за индивидуално ТрПО и съответните специфики на колективното трудово право.

Настоящото законодателство дава легално понятие в ЗУКТС – отношение между групи от хора, което съществува в действителността, свързано е с човешката воля и с възможността правото да оказва въздействие върху тази воля. Колективното ТрПО е и правно отношение – регулирано от правото. Колективното ТрПО е трудово правоотношение, тъй като е свързано с полагането на наемен труд – чл.1 (1) КТ и чл.1 (1) ЗУКТС.

В българското законодателство се наблюдава еволюция в развитието на колективното ТрПО – от отношение по управлението на трудовия процес (КТ 1986г.) то вече е израз на демократизацията на трудовите правоотношения. Правомощията на работодателя са ограничени значително от гражданското и търговско законодателство. Колективното ТрПО се характеризира със своя колективен характер – създава се във връзка с общата организация и общите интереси на всички работници/служители.

Правна уредба

Универсални международноправни актове:

Чл.8 МПИСКП – признава правото на сдружаване за защита на общите интереси при полагането на труда;

Устав на МОТ, приет при учредяването и през 1919г. – също установява това право;

Правото е закрепено, утвърдено, конкретизирано и развито в редица конвенции и препоръки на МОТ: Конвенция 87 относно профсъюзната свобода и закрила на професионалните права – 1948г., Конвенция 98 относно правото на сдружаване и колективно преговаряне – 1949г. Ратифицирани са от РБ.

Европейски регионални актове:

Чл.5 ЕСХ – признава правото на сдружаване; чл.6 ЕСХ – право на колективно уреждане и защита при уреждане на трудови спорове. Европейската социална гарта е ратифицирана от РБ.

Конституционна уредба:

Чл.49 КРБ – изрично прогласява правото на работниците/служителите да се сдружават за закрила на общите им интереси (наред с чл.12); чл.50 КРБ – право на стачка като най-силно средство за защита на работниците/служителите (малко европейски държави са го признали).

Текущо законодателство:

Кодекс на труда – глави I и V, както и други отделни разпоредби; ЗНЗ; ЗЗБУТ; ЗУКТС

Специални закони – ТЗ, ЗВО, ЗБАН и др.

Източници

§ Нормативен акт – законодателството предоставя правомощия на трудовия колектив, работодателските и синдикални организации ex lege, без да е необходимо осъществяването на какъвто и да е друг ЮФ – чл.37 КТ.

§ Тристранни споразумения – чл.3 (1) КТ – създават задължения между социалните партньори и държавата.

§ Колективен трудов договор – чл.50 КТ. Най-често източник на колективно ТрПО е КТД – може да създаде задължения за синдикалната организация и работодателя, както и права за работниците/служителите, членове на колектива. Преди всичко КТД осигурява колективна защита.

Страни

Вж. впр. 73

Съдържание

§ Определяне на общите условия на труд – постига се чрез тристранно сътрудничество с участието на работодателя, синдикати и държавата – чл.3 КТ. Една от формите за нормиране на ТрПО са преговорите. Колективното преговаряне регулира ТрПО по общата воля на работодателските и синдикални организации. Накрая уговореното се скрепя с приемане на вътрешни актове от работодателя, след съгласуване със синдикалната организация в предприятието – чл.37 КТ (работодателят е длъжен да я покани, но взема решението и издава акта самостоятелно).

§ Определяне общата политика на редприятието – чл.7 КТ – участие на работниците/служителите в управлението на предприятието. Допуска се, доколкото е уредено в закона.

§ Социално развитие на трудовия колектив – разпределяне на фондовете за социално и битово обслужване на работниците/служителите и самото му осъществяване – Глава XIV КТ

§ Уреждане на колективни трудови спорове – на трудовия колектив е предоставено правото да участва непосредствено в уреждането на колективни трудови спорове. Арбитрите, които участват в решаването на спора, се избират от страните измежду посочените в специален списък на арбитрите. Списъкът е утвърден от Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж по предложение на представителните синдикални и работодателски организации.

Страни на колективните трудови правоотношения

От една страна седи винаги съвкупност от работника и служителя. Така са и възникнали КТПО исторически. Тази общност от работника и служителя може да бъде образувана от трудовия колектив. Трудовият колектив е общност от работника и служителя, намиращи се в индивидуално ТПО с един работодател. В КТПО трудовия колектив може да участва чрез:

- ОС на работника и служителя – чл. 6 и 6а КТ – то може да функционира в пленарен или в пълен състав (да участват всички работника и служителя)

- ОС може да функционира и като Събрание на пълномощниците – състои се от делегати избрани от всички работника и служителя

- Освен чрез ОС трудовия колектив може да участва в КТПО и чрез свои представители (представители на работника и служителя) – чл. 7 ал. 2 КТ. Избира те с квалифицирано мнозинство – повече от 2/3 от гласовете на ОС

- Освен чрез трудов колектив работника и служителя могат да участват в КТПО чрез синдикална или професионална организация – чл. 4 КТ. Най-типично участие чрез синдикална организация се наблюдава при колективно преговаряне.

Друга страна при КТПО е страната на работодателя. За разлика от работника и служителя, които участват като общност, работодателя участва преди всичко като отделен работодател. Това е работодателя с който работника и служителя (трудовия колектив или членовете на синдикалната организация) са в индивидуално ТПО. Ако работодателя е ФЛ. Той участва лично Ако е ЮЛ. – чрез законния си представител. Работодателят може да участва в КТПО и чрез работодателска организация – чл. 5 ал. 2 КТ.

В определени случаи в КТПО се намесва и трети субект – държавата. Това са случаите на тристранно сътрудничество Държавата участва като носител на националният интерес като най-висша обществена ценност.

Ако съпоставим ИТПО и КТПО, те са свързани с простиране на работна сила, но се развиват между различни субекти. КТПО предполага наличието на ИТПО, като първично е индивидуалното ТПО. Ако предмет на ИТПО е изпълнение на отделна работа за работодателя и то изразява индивидуалният интерес, КТПО изразява общия интерес от полагани и използване на труда. ИТПО е винаги свързано с личността на работника и служителя, в него се отчуждава част от личната свобода за полагане на труд. КТПО има организационен характер, цели по-добра обща организация на трудовия процес и по-добър ред.