41. Отговорност на продавача за съдебно отстраняване /евикция/.

Отговорността за евикция /съдебно отстраняване/ е свързана със задължението да се прехвърли съответното вещно право.Правната уредба на евикцията се съдържа в чл.188 – 192 ЗЗД.
Чл.188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.
189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.
190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.
В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.
191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.
Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.
192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.
Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.
Продавача отговаря не само ако е продал чужда вещ , но дори и своя , ако тя е обременена с права на трети лица , които могат да се противопоставят на купувача.В случая продавача отговаря за съдебното отстранение за евикция.
Видове евикция: пълна и частична.
Пълна евикция – продавача не е прехвърлил никакви вещни права на купувача , т.е. въобще не е бил носител на съответното вещно право.Прехвърлил е право , което сам не притежава.
Частична евикция – продавача има някакво вещно право , но то е в обем по-малко от тези които би следвало да прехвърли.
Според това докъде третото лице е осъществило принудително правата си :
1.Бъдеща евикция – купувача е осъзнал , че не е получил това което е трябвало да получи , но третото лице още не е упражнило правото си и не е отстранил купувача.
2.Осъществена евикция – третото лице е реализирало правата си и е отстранило изцяло или от части купувача.
Законодателя създава троен режим като комбинира евикциите:
1.Бъдеща евентуална пълна евикция – чл.189 ЗЗД;
2.Правила за бъдещата евентуална частична евикция – чл.190 ЗЗД;
3. Правила за настъпилата евикция – чл.191 ЗЗД.
Правилата имат двойно предназначение:
1.Да възстановят еквивалента в продажбено отношение;
2.В следствие на ненадлежното правно състояние , купувачът търси вреди , цели и да се възмезди.
Правилата дават система от субективни права , с която купувача разполага срещу продавача за възмездяване.Отговорността в значителна част е безвиновна обективна отговорност.В по – редки случаи е виновна.
Евентуална пълна евикция – ситуация , при която купувача установява , че продадената вещ е чужда.За да има права той трябва да е добросъвестен – да не е знаел , че вещта е чужда към момента на продажбата.Недобросъвестния купувач няма никакви права за бъдеща евикция.При бъдеща пълна евикция купувача има право да развали договора по чл.87ЗЗД :
1.движими вещи – извънсъдебно ;
2.недвижими вещи – съдебно.
Чл.87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част отзадължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Продажбата отпада с обратна сила:
1.вещта се връща на продавача – чл.55(1) ЗЗД - 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
2.продавача връща цената + разноските по сключения договор + необходимите и полезни разноски за вещта които е направил.
Тези последици са обективни, т.е. не зависят от вината на продавача.Погасителната давност за отговорността за евикция е 3 год.Купувача може да претендира по-големи вреди – но трябва да ги докаже.
Евентуална частична евикция – предполага добросъвестност на купувача , който има две алтернативи:
1.Да развали договора по съдебен ред – може да го направи само ако докаже , че не би сключил договор ако му беше известно , че третото лице има права;
2.Да запази договора , като иска намаление на цената + обезщетение за вреди.
Настъпила / осъществена / евикция – вещта е обременена , третото лице се е появило и си е възстановило контрола върху вещта.Законодателя предвижда , че договора за продажба се разваля автоматически.Купувача няма какво да връща , защото е отстранен съдебно.Продавача връща цената , разноските по делото , стойността на плодовете , които е предал на третото лице , необходимите и полезни разноски.Не е необходимо да има вина.Всичко това е за добросъвестния купувач.
Недобросъвестния купувач има право само да иска цената.Всички тези права на купувача се погасяват с обща погасителна давност / 5 и 3 г. /. Няма специални давностни срокове.Тези правила са диспозитивни – договорът може да се отклонява от тях до частично или пълно освобождаване на продавача от отговорност.Клаузата за освобождаване от отговорността не може да премахне връщане на цената – императивно правило.Когато продавача е бил недобросъвестен също няма освобождаване , т.е. ако не е съобщил , че вещта е обременена.